Коментари и изказвания
Брюксел, 12 юли 2018 г.
ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪР ГОРАНОВ ПРЕД КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И ПАРИЧНИ ВЪПРОСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Уважаеми г-н председател,
Уважаеми членове на Комисията по икономически и парични въпроси, преди шест месеца представих пред Вас приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС в областта на икономическите и финансови въпроси, като подчертах значимостта на градивния диалог между Европейския парламент и Съвета като ключов фактор за осъществяването на заложените цели. Днес с убеденост мога да заявя, че резултатите, които постигнахме с общи усилия и изключително добро институционално взаимодействие, са важни и значими за бъдещето на ЕС в дългосрочен план. Независимо от факта, че не са водени активно триалози по време на Българското председателство в сферата на финансовите услуги, бих искал да благодаря на ЕП за ангажираността и за конструктивния диалог по време на проведените срещи с докладчиците по всички досиета. Диалогът трябва да продължи, надявам се да видим резултатите от него и по време на Австрийското председателство.
Българското председателство работеше при максимална откритост и прозрачност, със стремеж в максимална степен балансираме интересите на заинтересованите страни. В този контекст бяха проведени множество консултации на експертно и политическо ниво с екипите от всички държави членки, с европейските институции и европейските надзорни органи, с европейските асоциации на бизнеса, както и с потребителските организации.
По време на председателството се проведоха 196 заседания на работни органи на Съвета в областта на ЕКОФИН, което прави около 15 % от общо проведените заседания от българската администрация. Общият брой на досиетата в областта на икономическите и финансови въпроси беше 37, като по 18 от тях се постигна общ подход в Съвета или политическо споразумение с ЕП.
В областта на банковото законодателство беше постигнат изключителен напредък. Една от основните цели на нашето председателство, заложена и в общата програма на „триото“, беше предприемането на решителни стъпки за намаляване на рисковете в банковия сектор. След много интензивни преговори и над 200 двустранни и многостранни срещи, на заседанието на Съвета ЕКОФИН на 25 май 2018 г. успяхме да договорим общ подход по Банковия пакет. Компромис беше постигнат по въпроси, които се характеризират с висока сложност и силно поляризирани позиции на държавите членки.
Приемането и въвеждането на новите правила ще има пряко отражение върху намаляването на рисковете, осигуряването на финансовата стабилност и повишаване на доверието в банковия сектор, както и за преодоляването на ефектите от последната икономическа и финансова криза. Постигането на общ подход по Банковия пакет има водещо значение за цялостното завършване на Банковия съюз, тъй като намирането на компромис по тези правила отваря пътя и за по-детайлно и политическо обсъждане на въпросите, които имат отношение към споделянето на рисковете в банковия сектор.
Три месеца след публикуването на предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 по отношение на определени такси за трансграничните плащания в Съюза и таксите за превалутиране, беше постигнато споразумение за мандат за преговори с Европейския парламент. С приемането на този регламент ще се постигнат положителни за бизнеса и гражданите цели като изравняване на таксите за презграничните плащания в евро с тези за националните плащания в национална валута за държавите извън еврозоната, както и постигане на по-голяма прозрачност на банковите такси за превалутиране.
Постигнат е значителен напредък и в дискусиите на техническо ниво по предложението за създаване на Европейската схема за гарантиране на депозитите, като в рамките на четири заседания и след конструктивни дискусии, Председателството изготви балансиран доклад за напредъка, разгледан и одобрен от ЕКОФИН през месец юни.
По законодателния пакет от мерки за покритите облигации, които са важен източник на финансиране за европейските кредитни институции, работата започна в средата на месец май 2018 година. За този кратък срок в рамките на три заседания, постигнахме голям напредък, като заедно с детайлен преглед и дискусии по файла, изготвихме и представихме компромисни текстове по Регламента за пруденциално третиране на покритите облигации и по отделни елементи от Директивата, които бяха широко подкрепени от всички държави членки.
Българското председателство започна интензивни преговори и по двете законодателни предложения в рамките на пакета от мерки за справяне с необслужваните кредити. Напредъкът по тях също е пряко свързан с изпълнението на приоритета от програмата на Българското председателство за намаляване на рисковете в банковия сектор и завършването на Банковия съюз.
Продължихме работата по изграждането на Съюза на капиталовите пазари като резултатите надхвърлиха значително целите, които си бяхме поставили. Постигнахме две споразумения за мандат за преговори и значителен напредък по другите 4 досиета като бяха проведени общо 34 заседания.
Българското председателство постигна балансиран компромис по законодателното предложение за създаване на пан-европейски персонален пенсионен продукт и след проведена дискусия на заседание на КОРЕПЕР на 19 юни 2018 г. бе получен мандат за преговори на Съвета с Европейския парламент, като се има предвид, че въпросът с институциите за професионално пенсионно осигуряване ще бъде разгледан отново по време на преговорите. Предложението има съществено значение за изграждане на Съюза на капиталовите пазари. През месец септември, уважаеми колеги депутати, се очаква да гласувате позицията на Парламента и процесът да продължи.
Постигнахме успех и с обсъжданията на законодателния пакет за премахване на пречките пред презграничното предлагане на инвестиционни фондове, което беше публикувано през месец март 2018 г. Вследствие на интензивните преговори успяхме да постигнем споразумение за мандат за преговори на заседание на КОРЕПЕР II на 20 юни 2018 година.
Българското председателство работи интензивно и по прегледа на Европейската система за финансов надзор, който е с висока политическа чувствителност. Бяха проведени 7 заседания, на които беше направен задълбочен преглед на отделните елементи по цялото законодателно предложение на ЕК.
Постигнахме значителен успех и при обсъжданията на второто предложение за изменение на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като целта е укрепване на надзорната система за централните контрагенти. Изготвихме три компромисни текста по режима за централните контрагенти от трети държави с цел затваряне на дискусията по тази част от предложението, които получиха широка подкрепа от държавите членки.
Стартирахме дискусиите по пакета от директива и регламент за изцяло нов режим за пруденциалните изисквания към инвестиционните посредници.
Постигнато бе и политическо съгласие между Съвета и Европейския парламент по бърза процедура (чрез размяна на писма) без необходимост от формално провеждане на триалог по законодателното предложение на ЕК за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 за разпространението на застрахователни продукти по отношение на началната дата на прилагане на мерките за транспониране от страна на държавите членки.
Българското председателство започна в период, в който данъчната политика на ЕС трябваше да отговори на много предизвикателства и очаквания, идващи както от вътре, от неговите граждани и бизнеса, така и от международното икономическо развитие. Акцентът в работата продължи да бъде поставян върху борбата с измамите, борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, следвайки разработената от Българското председателство пътната карта, публикувана на 26 януари 2018 г.
В областта на данъчното облагане и дружественото право българското председателство започна работа със седем отворени досиета и още четири бяха стартирани в периода на председателството.
Ранното постигане на политическо споразумение (през март 2018 г.) по директивата за задължителен автоматичен обмен на информация, свързана с оповестяване на трансгранични договорености в областта на данъчното облагане (DAC6), бе изключително важно от политическа гледна точка, тъй като, от една страна, ЕС стана пионер в областта на данъчната прозрачност, въвеждайки задължително оповестяване на потенциални схеми за агресивно данъчно планиране, а от друга страна изрази твърдата си политическа подкрепа за действия на международно ниво за общо прилагане на задължителни правила за оповестяване.
Нашето председателство отдаде приоритет на работата по това досие и в своята Пътна карта относно данъчната политика пое ангажимент да работи за постигането на споразумение на ранен етап. По време на Председателството досието бе обсъдено на четири експертни заседания, на заседание на Работната група на високо равнище и на заседание на Комитета на постоянните представители (II част). Бяха изготвени пет, от общо седем компромисни текстове на директивата.
След усилена подготвителна работа, проведена в работна група „Данъчни въпроси“ и Работната група на високо равнище, на 13 март 2018 г. Съветът ECOFIN постигна политическо споразумение по компромисния текст на председателството и на 25 май 2018 г. Съветът ECOFIN прие директивата. Досието е затворено.
Облагането на цифровата икономика бе един от приоритетите на Българското председателство. На 21 март 2018 г. Комисията представи пакет за данъчно облагане на цифровия сектор, част от който е предложението за директива на Съвета за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (въз основа на член 115 от ДФЕС).
На стратегическо равнище обсъждания бяха проведени в рамките на заседанието на Европейския съвет от март 2018 г. (дебат относно програмата на лидерите), по време на неформалния обяд на КОРЕПЕР на 11 април 2018 г., на заседанието на Работната група на високо равнище от 18 април 2018 г. и на неформалната среща на министрите на 28 април 2018 г. в гр. София. Повечето държави членки отново заявиха позициите си, че ЕС трябва отговори на предизвикателствата, породени от цифровизацията на икономиката, и посочиха, че комплексно решение трябва да бъде постигнато на глобално равнище.
Второто предложение на Комисията за облагане на цифровата икономика е Предложение за Директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги. Техническото разглеждане на предложения пакет започна на 11 април 2018 г., предложението за облагане на значителното цифрово присъствие беше дискутирано на 4 заседания, в резултат на което приключи обсъждането на член по член на проектодирективата. На заседанието на Работната група по данъчни въпроси на 13.06.2018 г. българското председателство представи първи компромисен текст на директивата.
Относно общата основа за облагане с корпоративен данък (CCTB), в своята пътна карта в областта на данъчната политика и в контекста на стратегическите дискусии относно бъдещата работа по това досие, проведени на заседанието на Работната група на високо равнище от 17 януари 2018 г., обявихме намерението си, след приключване на разглеждането член по член на оставащите глави, да ограничим непосредствената работа до дефинирането на възможно най-широка обща основа за облагане с корпоративен данък на равнище ЕС.
По косвеното облагане Българското председателство постигна приоритетната си цел като в рамките на 6 месеца успя да получи пълно единодушие по предложението на ЕК за предприемане на мерки за укрепване на административното сътрудничество за противодействие на измамите с данък върху добавената стойност (ДДС). Това беше много важно от политическа гледна точка, защото нашето разбиране е, че укрепването на административното сътрудничество на равнище ЕС значително ще намали измамите с ДДС в трансграничната търговия и ще осигури допълнителни бюджетни приходи.
Успяхме да постигне съгласие и ЕКОФИН окончателно прие досието за задължителното спазване от държавите членки на минималния размер на стандартна ДДС ставка, която вече е постоянна и в размер на 15 %. Положихме много усилия за постигане на съществен напредък и по първата стъпка от въвеждането на новата окончателна система за облагане с ДДС,
В подкрепа на малките и средни предприятия Българското председателство стартира работата по предложението на ЕК относно общата система на ДДС за специалния режим на малките предприятия. По време на Българското председателство бе представено и бе подложено на обмяна на мнения и досието за намалените ставки на ДДС, което също е част от пакета мерки за реформа на ДДС системата.
Друга основна цел на Българското председателство бе осигуряването на плавен и навременен старт на преговорния процес по следващата Многогодишна финансова рамка. Дебатът по темата за МФР започна още в началото на Българското председателство, като на 9 март 2018 г. в София бе организирана Конференция на високо равнище, която даде възможност да се обменят мнения преди публикуването на предложението на ЕК.
През месец май 2018 г. стартира аналитичната работа по пакета в специалната работна група по МФР. Българското председателство изготви и разпространи доклад за напредъка на дискусиите по предложението за следваща МФР в Съвета, който представя основните въпроси, повдигнати по време на обсъжданията.
Отчитайки важността на структурните реформи за повишаване на устойчивостта на икономиките в ЕС, работихме усилено по предложението на Европейската комисия за укрепване на Програмата за подкрепа на структурни реформи. Постигнат бе общ подход на Съвета по това законодателно предложение.
Българското председателство осигури гладко протичане на цикъла за координация на икономическите политики на Европейския съюз през 2018 г. – т. нар. Европейски семестър.
Успехите на едно председателство по ключови икономически въпроси не са заслуга само на една държава, а се дължат на споделените усилия на предходните председателства, на диалога с институциите на ЕС и на динамиката на икономическата логика през съответния период, която приоритизира нашата работа и понякога я улеснява или усложнява. Когато надделява мъдростта и реално постижимите визии за бъдещето, дори и различието в политическото говорене е полезно, защото силата ни е в значимостта на всяко мнение и неговото навременно и целесъобразно прилагане.
Благодаря Ви за вниманието!
Конференция на високо ниво, посветена на Кохезионната политика на ЕС:
Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.
08.06.2018 г., НДК, София
Изказване на министър Владислав Горанов
Уважаеми г-н заместник министър-председател,
Уважаеми колеги,
Благодаря за организацията и поканата. Искам да благодаря на всички колеги министри от отделните държави членки, които са тук, и на представителите на Европейският парламент, на социалните партньори, на представителите на Европейската комисия. Дотолкова, доколкото ролята на националните финансови министри е да преразпределят брутния национален доход, прехвърляйки го към някой друг, се лишават от дискреция, и тук има естествена конкуренция, но това е по-скоро в рамките на шегата. Искам да благодаря на ЕК, защото те предложиха един вариант за решение на едно уравнение, което изглеждаше нерешимо. Разбира се, дебатът ще бъде много задълбочен от тук нататък и тук съм на път да оценя като твърде оптимистична амбицията да успеем в рамките на сегашния мандат. Но това не означава, че не трябва да опитваме.
Кохезионната политика има добавена стойност дотолкова, доколкото без нея тя ще се случи по начин, по който няма да се хареса на донорите. Така че тя е част от верификацията на общия проект за солидарност в Европа, който в условията на единен пазар неминуемо ще води до неравномерно икономическо развитие, ако няма кохезионна политика. Тук добрата новина е, че – както спомена колегата от Малта – се запази достъпът на всички региони до кохезионната политика, защото това криеше много рискове. Някои държави предпочитаха, за да спестят да помогнат в решаването на уравнението, да направят някои региони недопустими. Но това, от една страна, щеше да отчужди европейските граждани от ценностите на кохезионната политика, а от друга – нямаше да реши никакъв финансов въпрос на отделните държави членки дотолкова, доколкото централните правителства на тези държави щеше да трябва да продължат да инвестират този ресурс в по-малко развитите региони. В този смисъл това е едно много добро решение, което аз като български финансов министър и в момента председател на Съвета ЕКОФИН подкрепям.
Дебатът между финансовите министри няма да е лесен дотолкова, доколкото ние искаме да запазим ролята на преразпределение общоевропейска сравнително ниска, същевременно осъзнаваме в конкуриращия се глобален свят колко повече политики трябва да правим заедно и централно. Даже съм склонен да изразя притеснения, че темповете, с които увеличаваме общите политики на фона на ресурса, който сме склонни да отделим, е относително бавен. Защото, ако говорим за хоризонт, че в следващите десет години ние ще продължим да разпределяме малко над 1% от общия европейски национален доход, това неминуемо ще намали възможността за общи действия, които все повече се налагат в контекста на предизвикателствата, свързани със сигурността, охрана на границите и най-вече това е един доста голям хоризонт в контекста на глобалните икономически противопоставяния, които стоят като риск пред Европа в бъдещата й конкурентоспособност.
Опитът кохезионната политика да се превърне, освен в инструмент за инвестиции, и в инструмент за налагане на политики в отделните държави членки по принцип е добър. Но трябва много внимателно да бъде използван, за да не се остане с убеждението, че ЕК се опитва, защото това ще породи реакции в доста от страните членки, да налага политики в отделните държави, извън писаните правила. Налагането на общи ценности трябва да става по пътя на убеждението, а не поставяйки под риск справедливото разпределение на ресурс в рамките на Съюза, защото в противен случай популизмът, който виждаме, че всеки ден превзема част от територията на Европа, ще бъде допълнително захранен с аргументи. А това ще влоши общият дебат в рамките на ЕС.
Съвсем кратко и две технически ремарки, които искам да направя от гледна точка на българското правителство. Първата е свързана със значителното намаляване на нивата на предварителното, авансово финансиране. Разбирам аргументите. Все пак трябва да се отчита, че е възможно евентуалното забавяне на приемането на финансовата рамка, съчетано с намаление на предварителното национално съфинансиране да постави под риск в някои по-бедни държави или региони навременното стартиране на програмите и проектите след 2020 г. дотолкова, доколкото ще има частично предизвикателство, обвързано с ликвидността. И тук може би ЕК трябва да има по-гъвкав подход.
По отношение на промяната на друг важен елемент, свързан с финансовите измерения на кохезионната политика, а именно правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент, по-скоро бих задал въпрос, отколкото да имам отговор. Промяната на настоящото правило за отмяна на бюджетни кредити дали ще разреши проблема със забавяне на изпълнение на проектите, ако секторните специфики на проектите изискват време за извършване на качествени инвестиции с висока добавена стойност? Това, според мен, са две от възловите промени, които е добре да бъдат гарантирани и тук намира отражение репликата на някои от колегите, че една дреха не става на всеки, трябва да има възможност, може би лимитирана, за дискреционен подход, отчитащ спецификите на отделните райони, които ще бъдат с достъп до кохезионен ресурс. Най-малкото има различие в кохезията на отделните райони в рамките на Европа, така че да мерим с един аршин, според мен, няма да е лесно.
Завършвам отново с поздравления към ЕК, защото знаем колко трудно е да се реши това уравнение. Знаем, че много държави членки, особено донорите, не са щастливи от така предложения проект. Аз го намирам за балансиран и се надявам преди началото на програмния период да постигнем този компромис, при който всички ще са еднакво недоволни, както при всяка успешна сделка.
Благодаря Ви за вниманието!