ВЪВЕДЕНИЕ

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) имат ключова роля за икономическия растеж и развитие на страната и се договарят и сключват както в подкрепа на местните физически и юридически лица, така и за стимулиране на международната търговия и двустранните инвестиции.

Основната цел на СИДДО е да създадат правна рамка за засилване на икономическите връзки между държавите чрез избягване на двойното данъчно облагане и създаване на благоприятна среда за взаимни инвестиции, като едновременно с това предвиждат, доколкото е възможно, надеждни механизми за противодействие на заобикалянето или избягването на данъчното облагане.

СИДДО разпределят правомощията по облагане между договарящите държави, като по този начин гарантират правната сигурност и премахват пречките за извършване на трансгранична икономическа и стопанска дейност. СИДДО са международни договори, които имат съществена роля за стимулиране на спазването на данъчното законодателство и увеличаване на данъчната предвидимост чрез регламентираните процедури за обмен на информация, предоставяне на помощ при събирането на данъци и процедури по взаимно споразумение.

Ползите от СИДДО са установени отдавна. Първоначално насочени основно към предотвратяване на двойното данъчно облагане на един и същ доход от две различни държави, през годините те претърпяват развитие и разширяват своето приложно поле и в други данъчно значими аспекти като въвеждат правила за недискриминация, обмен на информация, предоставяне на помощ при събирането на данъци, процедури за взаимно споразумение, борба със данъчните злоупотреби, премахване на двойното икономическо данъчно облагане и други.

Описаните накратко основни ефекти на спогодбите предопределят изключителната необходимост от наличието и поддържането на широка мрежа от данъчни спогодби на Република България, която да създаде необходимата правна рамка и предпоставки за стимулиране на инвестициите и трансграничния бизнес.

В продължение на десетилетия Република България следва политика на разширяване и поддържане на своята мрежа от двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, която подкрепя конкурентоспособността на българските дружества и улеснява участието им в международната търговия, както и насърчава входящите инвестиции в страната. Едновременно с това СИДДО способстват достъпа на български предприятия до международно финансиране или технологии при по-благоприятни условия.

Понастоящем Република България има сключени 70 спогодби за избягване на двойното данъчно облагане със следните държави: Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Бахрейн, Беларус, Белгия, Виетнам, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Египет, Естония, Зимбабве, Израел, Индия, Индонезия, Иран, Ирландия, Испания, Италия, Йордания, Казахстан, Канада, Катар, Кипър, Китай, Корейската народно-демократична република, Кувейт, Латвия, Ливан, Литва, Люксембург, Малта, Мароко, Молдова, Монголия, Нидерландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Обединеното кралство, Пакистан, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Саудитска Арабия, САЩ, Северна Македония, Сингапур, Сирия, Словакия, Словения, Тайланд, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия[1], Южна Африка, Южна Корея и Япония.

Последните развития в областта на международното данъчно облагане, свързани с глобализацията и цифровизацията на световната икономика и въвеждането на минимално ефективно данъчно облагане, промените в международните данъчни стандарти, произтичащи от Плана „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и желанието на страната да разшири своята мрежа от двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане за насърчаване на взаимните инвестиции с нови и значими за страната ни партньори , налагат разработването на нова цялостна политика на Република България при сключването на двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

Планът на ОИСР включва пакет от данъчни мерки, които следва да бъдат въведени в българската правна система както чрез националното законодателство, така и чрез международните данъчни спогодби. Това са мерки, насочени към предотвратяване на съществуващите практики за укриване и невнасяне на данъци и използването на схеми за агресивно данъчно планиране и отклонение от данъчно облагане.

Настоящият документ съдържа основните насоки и принципите на политиката на Република България при договарянето и сключването на нови спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, както и при изменение на вече сключени спогодби. Политиката на Република България при договаряне на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е съобразена с тенденциите за растеж на българската икономика и с актуалното развитие на международните данъчни правила, възприети от държавите членки на ЕС и ОИСР.

Настоящият документ включва шест основни раздела:

Раздел I - Цел на политиката;

Раздел II - Основни принципи;

Раздел III – Приоритети;

Раздел IV - Критерии, определящи избора на държави за сключване на нови СИДДО;

Раздел V - Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане;

Раздел VI - Годишни оперативни планове.

 

I. ЦEЛ НА ПОЛИТИКАТА

Политиката по отношение на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е важна и неразделна част от държавната данъчна политика на Република България и е в основата за реализиране на правителствените приоритети за икономически растеж и развитие, осигуряване на конкурентоспособност на българската икономика и подкрепа на инвестициите и иновациите.

Основната цел на политиката на Република България по отношение на СИДДО е да продължи да подпомага и подкрепя икономическия растеж и развитие, да стимулира търговията, инвестициите и иновациите, включително по отношение на нови или нововъзникващи отрасли и сектори на икономиката.

В условията на предотвратяване на последиците от пандемията COVID-19, на българския бизнес е необходима данъчна сигурност, която да позволи вземането на адекватни инвестиционни решения, необходими за подпомагане на икономическото възстановяване след пандемията.

 Установяването на правна и данъчна сигурност в международната данъчна рамка на България е от изключително значение за улесняване на трансграничната търговия и инвестиции и постигане на икономически растеж. Предвид това политиката по отношение на СИДДО е насочена към гарантиране на правна сигурност и данъчна предвидимост за българския бизнес в международен план и укрепване позицията на България като привлекателно място за инвестиции. Едновременно с това, българската политика по отношение на СИДДО отразява променящата се икономическа и бизнес среда, като си поставя за цел премахването на бариерите, възпрепятстващи чуждестранните инвестиции, и създаването на условия за повишаване на конкурентоспособността на българските дружества на чуждите пазари при спазване на принципите на сигурност, предвидимост и яснота за всички страни.

Като малка отворена икономика, Република България се възползва от глобализацията на световната икономика. Поради това СИДДО са особено важни за улесняване на икономическите отношения и за осигуряването на взаимни икономически ползи в бъдеще за България и ключовите за страната ни партньори.

За да се улесни привлекателността на българската икономика като дестинация за преки чуждестранни инвестиции, България насочва усилията си към максимизиране на потенциалните ползи от бъдещи спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. В тази връзка е важно да има процес на приоритизиране с оглед идентифициране и ангажиране с потенциални партньори. Приоритизирането е важно и по отношение на предоговарянето на действащите спогодби със съществуващите партньори чрез сключване на нови спогодби с тях или на протоколи за изменение на настоящи спогодби. Този процес е ключов за модернизиране, подобряване и разширяване на действащата правната рамка и привеждането ѝ в унисон с актуалните развития в международното данъчно облагане.

Политиката на Република България в областта на данъчните спогодби е свързана с разширяване, поддържане и подобряване на българската мрежа от СИДДО, за да се развие потенциала на икономическите, търговските и инвестиционни възможности между България и страните партньори.

Подходът на България в преговорите за СИДДО включва търсене на балансирани споразумения, които са от полза за цялата икономика, с известен акцент върху специфични сектори на българската икономика.

Всяка подписана спогодба е насочена към постигане на ефективност при предотвратяване на двойното данъчно облагане и осигуряване на изгодна конкурентна позиция на българските физически и юридически лица в световен мащаб. Всяко изменение или предоговаряне на съществуваща СИДДО на България се извършва с оглед стимулиране и насърчаване на бизнеса и инвестициите, както и за актуализиране на конкретни разпоредби на СИДДО с оглед привеждането им в съответствие с последните международни стандарти. От друга страна, данъчните спогодби на България целят не само избягване на двойното данъчно облагане, но и осигуряват превенцията срещу неправомерното използване на СИДДО за постигане на данъчно необлагане и избягване плащането на данъци.

Мерките по Плана „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ на ОИСР също са в основата на политиката на страната по отношение на СИДДО, тъй като основната им цел е предотвратяване на злоупотребите с данъчни спогодби.

Въвеждането на минимално ефективно данъчно облагане, съобразно договореностите по Стълб 2[2] на ОИСР, може да изисква изменения в съществуващата мрежа от данъчни спогодби на България.

 

II. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Политиката по отношение на СИДДО се основава на следните основни принципи:

1. Република България е отворена за сключване на двустранни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане с всяка друга държава и юрисдикция. Въпреки това, поради ограничения в наличния административен капацитет за водене на преговори, се определят приоритети и критерии за приоритизиране.
2. Република България няма да сключва нови СИДДО с държави, които са включени в списъка на Европейския съюз на юрисдикциите, несътрудничещи за данъчни цели.

В този списък се включват държави, които не отговарят на определени международни стандарти за прозрачност и добро управление и за избягване на вредната данъчна конкуренция.

3. Република България няма да сключва нови СИДДО с държави, които имат вредни данъчни режими, определени като такива от Форума за вредни данъчни практики към ОИСР и Групата Кодекс за поведение (Данъчно облагане на предприятията) към Съвета на ЕС.
4. Република България полага усилия да включва в своите нови СИДДО разпоредби, които са в съответствие с минималните стандарти по Плана „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ на ОИСР. Това се отнася и за случаите на изменение/актуализиране на действащите данъчни спогодби.

 

III. ПРИОРИТЕТИ

Република България ще продължи да разширява и подобрява своята мрежа от спогодби за избягване на двойното данъчно облагане в следните приоритетни области:

 

Приоритет 1 - Държави, с които България има сключени СИДДО, но същите е необходимо да бъдат актуализирани

Първият ключов приоритет е актуализиране на сключени СИДДО, съдържащи  остарели и неактуални разпоредби от гледна точка на различната политическа и икономическа система в периода на тяхното сключване, промяната на данъчната система на България през последните 30 години и интензивното реформиране на международните данъчни правила през последното десетилетие (в тази категорията попадат спогодбите, сключени/договорени преди и малко след 1990 г.).

 

Приоритет 2 - Държавите членки на Г-20

Държавите членки на Г-20 са Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Руската федерация, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР и Япония.

Република България вече има сключени СИДДО с 16 държави, които са членки на Г-20. Като се има предвид икономическото значение и географския обхват на тези държави, важна цел е България да има сключени данъчни спогодби с всички държави членки на Г-20.

България няма сключени СИДДО със следните държави членки на Г-20: Австралия, Аржентина, Бразилия и Мексико.

 

Приоритет 3 - Държавите членки на ОИСР и ЕС

Третият ключов приоритет е да се гарантира, че България има спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с всички държави членки на ОИСР и ЕС, като се има предвид, че страната ни е в процес на присъединяване към ОИСР и е държава членка на Европейския съюз.

Държавите членки на ОИСР са 38.

Република България вече има сключени СИДДО с 31 държави, които са членки на ОИСР.

България няма сключени СИДДО със следните държави членки на ОИСР: Австралия, Исландия, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Нова Зеландия и Чили.

Република България има сключени СИДДО с всички останали 26 държави членки на Европейския съюз.

 

Приоритет 4 - Предотвратяване на възможностите за злоупотреби с данъчни спогодби

Четвъртата ключова група държави са тези, с които България има сключени и действащи СИДДО, но те не следват минималните стандарти на ОИСР по Плана „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“.

Република България като член на Приобщаващата рамка по Плана „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ на ОИСР спазва минималните стандарти по Мярка 6 „Предотвратяване предоставянето на облекчения по СИДДО в неподходящи случаи“ и Мярка 14 „Създаване на по-ефективен механизъм за разрешаване на спорове“, които намират отражение в СИДДО.

Препоръките на ОИСР са за избор на двустранен или многостранен подход за въвеждане на новите разпоредби на Модела на СИДДО на ОИСР в редакцията му от 2017 г. по отношение на минималните стандарти по Мярка 6 и Мярка 14 в спогодбите (действащи или бъдещи).

Съгласно Мярка 6 „Предотвратяване предоставянето на облекчения по СИДДО в неподходящи случаи“ от Плана, държавите имат право да не предоставят облекчения по данъчни спогодби, ако една от основната цел или едно от основните цели на определена сделка или договореност е именно получаване на такова облекчение по СИДДО.

Политиката на Република България е насочена към включване на специфични мерки срещу злоупотреби във всички нови и действащи български СИДДО, както и включване на минималния стандарт за предотвратяване на злоупотреби с данъчните спогодби.

Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Многостранната конвенция) е от решаващо значение в това отношение, тъй като тя позволява на участващите държави да изменят действието на своите данъчни спогодби, без да договарят всяка данъчна спогодба поотделно. Многостранната конвенция обаче не е подписана от всички държави, с които България има сключени СИДДО. Също така, някои държави не включват СИДДО с Република България в своя списък със спогодби, поради което СИДДО с такава държава няма да бъде обхваната данъчна спогодба по Многостранната конвенция. В този случай Конвенцията няма да има ефект по отношение на такива спогодби.

Република България планира да бъдат актуализирани, с оглед въвеждането на минималните стандарти на ОИСР, онези СИДДО, които не са изменени с влизането в действие на Многостранната конвенция.

 Приоритет 5 - Държави, извън обхвата на Приоритети 2 и 3, но имат потенциал да се превърнат във важни икономически партньори на България

В тази група попадат държави, които до този момент не са били сред традиционните значими икономически партньори на страната ни, но които демонстрират желание и е налице потенциал за развитие на взаимноизгодни двустранни отношения. Със сключването на данъчни спогодби с такива държави се осигурява по-добра конкурентна позиция на българските стопански субекти, стимулират се и се насърчават бизнеса и инвестициите, създават се възможности за развитие на нови сектори.

 

IV. КРИТЕРИИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ИЗБОРА НА ДЪРЖАВИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА НОВИ СИДДО

Решението на Република България за започване на преговори с дадена държава/юрисдикция за сключване на нови СИДДО, с изключение на държавите, посочени в приоритетни области 1, 2 и 3 зависи от следните критерии:

• Икономически отношения със съответната държава/юрисдикция (интензитет, обем и характер на внос и износ, потенциал за развитие, инвестиции, икономически сектори на сътрудничество, национални или международни икономически проекти, интензивност на временната трудовата миграция и др.);
• Политически съображения (политическа система и стабилност, двустранни договорености, двустранни отношения - история и перспективи, приоритети и инициативи за засилване на двустранното сътрудничество, членство в регионални и международни организации, наличие на българска общност зад граница (диаспора) и др.);
• Характеристики на правната и данъчна система на съответната държава/юрисдикция (вид на правната система, особености на корпоративното и търговското право, особености на данъчното облагане на физически и юридически лица, система за облагане с данък при източника, данъчни преференции (облекчения) и преференциални данъчни режими по отношение на конкретни доходи и/или лица и др.);
• Получени положителни обосновки от Министерство на икономиката и индустрията, и Министерство на външните работи, включително данни за нивото и перспективите на двустранните отношения със съответната юрисдикция, което е и част от анализа, описан по-горе;
• „Офшорен“ статут на юрисдикцията (анализ и преценка на преференциални данъчни режими, вредни данъчни практики, включване в различни списъци, например списъци на некооперативни данъчни юрисдикции или такава с преференциални данъчни режими, рейтинг на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели и др.).
• Обхват на мрежата от данъчни спогодби на съответната държава/юрисдикция (брой спогодби и партньори, специфични разпоредби, политика по отношение на облагането с данък при източника, присъединяване към Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, специфики на модела на СИДДО на съответната юрисдикция и др.);
• Административни съображения при договарянето и прилагането на СИДДО (наличие на административен капацитет и ниво на квалификация, бюджетни ограничения, план-график и заетост, необходими ресурси за изпълнение на законовите изисквания за водене на преговори, потенциални възможности за администриране прилагането на нова СИДДО и др.);
• Ниво на обмена на информация за данъчни цели (ефективен обмен на информация, потенциал за развитие и необходимост от задълбочаване, рейтинги и др.);
• Други съображения, специфични за съответната юрисдикция.

 

V. СПОГОДБИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Това означава, че данъчните спогодби, като международни договори, имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство.

5.1. Модели на СИДДО

Съществуват два основни модела на данъчна спогодба, които се използват като основа при водене на преговори и сключване на нови СИДДО или при промяна на съществуващи СИДДО - Моделът на данъчна спогодба на ОИСР и Моделът на данъчна спогодба на ООН. Обичайната ситуация на двойно данъчно облагане възниква, когато една държава (държава на местното лице) облага своите местни лица за световния им доход, т.е. включително за доходите им от източник в чужбина, и в същото време друга държава, в която възникват доходите (държава на източника), налага данък върху тези доходи.

Моделът на данъчна спогодба на ОИСР разпределя по един достатъчно балансиран начин правото на облагане между държавата, на която лицето е местно лице за целите на данъчното облагане, и държавата на източника на дохода. Моделът на СИДДО на ОИСР е създаден през 1963 г. и до момента претърпява редица редакции, като последната е от 2017 г. Днес повече от 3000 данъчни спогодби по целия свят са основани на този модел.

Моделът на данъчна спогодба на ООН е сходен с този на ОИСР, но дава по-широки права на облагане на държавата на източника на дохода. Моделът на данъчна спогодба на ООН е създаден през 1980 г. и е предназначен да регулира отношенията във връзка с данъчното облагане между развитите и развиващите се страни. Този Модел разширява кръга на доходите, за които се допуска облагане в държавата на източника, а небалансираното използване на такъв подход може да доведе и до отрицателно въздействие върху междудържавната търговия и инвестиции.

България в своята договорна практика следва като основен модел Модела на СИДДО на ОИСР. Все пак, в определени случаи се допуска отклонение от този Модел - например при реципиране на клаузи от Модела на ООН, в конкретни ситуации според договорения баланс; при използване на алтернативни клаузи, предложени в Коментара към Модела на ОИСР, както и при договаряне на специфични клаузи, извън двата Модела на СИДДО, с конкретен договорен партньор.

Политиката на Република България по отношение избора на клаузи в СИДДО е в пряка зависимост от конкретния договорен партньор, интересите на България, характерът и мащабите на най-интензивно развиващите се икономически отношения между страните, относителните икономически предимства на България, перспективите за развитие на стопанските отношения в определени области, както и развитието на самите преговори.

5.2. Преговорен процес

Политиката по отношение на СИДДО определя най-общите принципи, към които се придържат преговорните екипи при договаряне на двустранните СИДДО на Република България. Преговорният процес за всеки конкретен случай зависи както от особеностите на данъчното законодателство на всяка от страните и характеристиките на стопанските отношения, така и от факта, че договарянето е възможно само при компромис между двете договорящи държави, включвайки взаимни отстъпки.

При воденето на преговори за сключване на СИДДО се анализира всяка една разпоредба на спогодбата, тъй като всички разпоредби са свързани в една синергична цялост, като се отдава и специално значение и приоритет на определени защитни клаузи, насочени срещу злоупотребата със СИДДО.

В процеса на подготовка на преговорите за конкретна СИДДО Република България изготвя български проект като основа за водене на преговори, който се одобрява от Министерския съвет. Българското предложение се предоставя на договорния партньор, който от своя страна също предоставя предложение за текстове на конкретната СИДДО.

Всяка договорена спогодба е резултат от постигнат баланс между двете насрещни предложения на партньорите.

В своята договорна практика България обичайно предлага за разискване следните клаузи, в отклонение от Модела на СИДДО на ОИСР:

• По отношение на чл. 4 от Модела на СИДДО на ОИСР

Поради специфика в своето вътрешно законодателство, България предлага като „критерий за разкъсване на връзката“ при нефизически лица критерия „място на учредяване“.

• По отношение на чл. 7 от Модела на СИДДО на ОИСР

България предлага разпоредбата на чл. 7 от Модела на СИДДО на ОИСР „Печалби от стопанска дейност“ да бъде договорена в редакцията й, действаща преди 2010 г.

• По отношение на чл. 8 от Модела на СИДДО на ОИСР

България предлага разпоредбата на чл. 8 от Модела на СИДДО на ОИСР „Международен транспорт“ да бъде допълнена, за да обхване и международния сухопътен и железопътен транспорт.

• По отношение на чл. 10 от Модела на СИДДО на ОИСР

България предлага специфична разпоредба, с която се ограничава приложението на данъчните облекчения по отношение на доходи от дивиденти, ако тези доходи се квалифицират като „скрито разпределение на печалба“ – термин, използван в българското законодателство за доходи, начислени или изплатени в полза на свързани лица без икономическо основание.

България предлага включването в обхвата на понятието „дивиденти“ и на доходите от ликвидационни дялове.

• По отношение на чл. 12 от Модела на СИДДО на ОИСР

България предлага договарянето на минимални ставки при източника върху авторските и лицензионните възнаграждения.

България предлага включването в обхвата на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“ и доходите от предоставяне за ползване на промишлено, търговско или научно оборудване.

• По отношение на чл. 23 от Модела на СИДДО на ОИСР

България избягва двойното данъчно облагане върху доходите на своите местни лица чрез прилагане единствено на метода на данъчния кредит в съответствие с чл. 23 Б от Модела на СИДДО на ОИСР.

• По отношение на чл. 25, ал. 5 от Модела на СИДДО на ОИСР

            България се въздържа от включване на „арбитражна клауза“ в своите данъчни спогодби.

 

VI. ГОДИШЕН ОПЕРАТИВЕН ПЛАН

Политиката на Република България по отношение на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се реализира чрез изготвяне на годишни оперативни планове от Националната агенция за приходите.

Във всеки оперативен годишен план се включват конкретни дейности по приоритетните области на политиката.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Политиката на Република България по отношение на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане предлага дългосрочна перспектива за развитие на СИДДО съобразно международните данъчни стандарти и най-добри практики на ОИСР.

Политиката по отношение на СИДДО е важна и неразделна част от държавната данъчна политика на Република България и е в основата за реализиране на правителствените приоритети за икономически растеж и развитие, осигуряване на конкурентоспособност на българската икономика и подкрепа на инвестициите и иновациите.

Годишните оперативни планове са основата за практическото прилагане на политиката, очертавайки необходимите дейности за постигане на заложените цели по набелязаните приоритетни области.

 

[1] СИДДО между Република България и Съюзна република Югославия се прилага по отношение на Сърбия и Черна гора

[2] Стълб 2 е елемент на реформата на международното данъчно облагане, съгласно постигнатото на 8 октомври 2021 г. историческо споразумение от почти 140 държави от Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20.