Задължение за прилагане на уведомителния режим възниква при наличие на следните кумулативни условия:

- лицето да е сред посочените в чл. 182а, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и

- да извършва разплащания с публични средства.

Съгласно чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК лицата, прилагащи предвидения в глава двадесет и първа „а“ от ДОПК ред, са както следва:

• разпоредителите с бюджет, с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и на постоянните представителства на Република България към международни организации.

• представляващите публичноправните организации - чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Легална дефиниция на публичноправна организация се съдържа в т. 43 от § 2 на Допълнителните разпоредби на ЗОП, като това е всяко юридическо лице, за което са изпълнени следните условия:

• създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер,
• е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14 от ЗОП.

• представляващите лечебните заведения – търговски дружества по чл. 36 - 37 от Закона за лечебните заведения, собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса - чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП.

• секторните възложители по чл. 5, ал. 4 от ЗОП, които са:
• представляващите публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко секторни дейности;
• представляващите търговците или други лица, които не са публични предприятия, когато въз основа на специални или изключителни права извършват една или няколко секторни дейности и
• ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване потребности на секторни възложители.

• възложителите за конкретни случаи по чл. 6 от ЗОП - когато с публични средства се финансира пряко с повече от 50 на сто някоя от следните дейности:
• строителство с прогнозна стойност, по-голяма или равна на 10 526 116 лв.;
• услуги, свързани със строителство, когато прогнозната им стойност е по-голяма или равна на 420 497 лв.

• лицата по чл. 182а, ал. 2 от ДОПК, които са платци по договора, когато те са различни от лицата по чл. 182а, ал. 1 от ДОПК, сключили съответния договор.

Второто кумулативно условие е лицето да разходва публични средства.

Легална дефиниция на понятието „публични средства“ се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), като това са всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор, като последните са изрично и изчерпателно определени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС. Независимо, че в разпоредбите от ДОПК липсва препратка към § 1, т. 1 от ДР на ЗФУКПС, използваното понятие следва да се разбира в същия смисъл, доколкото в друг закон липсва друга дефиниция на публични средства.

С оглед на горното, за да има задължение да извършва уведомяване едно лице, е необходимо освен да попада сред кръга лица по чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК, и да е организация от публичния сектор по чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС, за да се направи извода, че разходва публични средства.

По реда на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК следва да се регистрират всички договори на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., по които се извършват плащания на публични средства, независимо от предмета на договора, основанието за неговото сключване или продължителността му (т.е. не само тези, сключени по реда на ЗОП). Необходимо е да се регистрират и всички плащания по тези договори на стойност, равна на или надвишаваща 100 лв.

Регистрират се и плащания, извършвани без да е налице сключен писмен договор, на основание чл. 20, ал. 5 от ЗОП, включително когато сумата е на стойност под 10 000 лв., но не по-малко от 100 лв. и представлява част от парична престация, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Посочената разпоредба от ЗОП предоставя възможност на възложител на обществени поръчки да не сключва договор, а да доказва плащания само чрез първични платежни документи, когато възлага обществена поръчка за доставка или за услуга под стойностите, посочени в чл. 20, ал. 4, т. 2 и т. 3 на ЗОП. За целите на чл. 182б, ал. 2 от ДОПК следва да се счита, че е налице свързаност между плащания на основание чл. 20, ал. 5 от ЗОП, когато има идентичност в плащанията по отношение на страните по тях. С други думи, ако задължено по режима на глава двадесет и първа „а“ на ДОПК лице, което е и възложител на обществени поръчки, извърши покупки на стоки или услуги от един и същи продавач при хипотезата на чл. 20, ал. 5 от ЗОП, е налице свързаност между плащанията, тоест те са част от парична престация по смисъла на чл. 182б, ал. 2 от ДОПК.

Уведомяване се извършва за предстоящи плащания, т.е. преди извършване на самото плащане. В тази връзка и с оглед спазване изискването на чл. 182б, ал. 2 от ДОПК уведомление до приходните агенции за такива плащания се изпраща, когато има яснота, че ще извърши повече от едно плащане към един и същи получател и когато очаква, че общата сума на тези плащания ще достигне 10 000 лв.

Следва да се поясни, че за определянето на стойността в хипотезите на чл. 182б, ал. 2 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-6 от 26.04.2024 г. за условията и реда за разплащания с публични средства, не се включва период от време, по-голям или по-малък от 12 месеца, за който следва да се достигне сумата от 10 000 лв. при такива плащания. Задължението за уведомяване по чл. 182б, ал. 2 от ДОПК за плащания по чл. 20, ал. 5 от ЗОП не следва да се изпълнява след изчакване на някакъв период от време, а на базата на очакванията на платеца, базирани на сходни покупки на стоки и услуги в миналото, за достигане на сумата от 10 000 лв. по предстоящите плащания за такива стоки и услуги към едно и също лице.

В случай на плащания, които не са по договор или които са извън приложното поле на ЗОП, не следва да се извършва уведомяване по реда на чл. 182б от ДОПК.

Уведомяване се извършва от разпоредителите с бюджет и за предявените им изпълнителни листове на стойност, равна на или надвишаваща 1 000 лв. и плащанията по тях на стойност, равна на или над 100 лв.

Да, чл. 182б, ал. 2 от ДОПК предвижда изключение единствено при въвеждане на уведомление за плащане по договор или по изпълнителен лист, за вземането по който има наложен запор от страна на приходните агенции и предстоящото плащане е след датата на налагане на запора. В този случай в информационната система се регистрират уведомления за плащане и под 100 лв.

Всички суми по уведомления за сключени договори и плащанията по тях, както и плащания по първични платежни документи следва да са с включен данък върху добавената стойност (чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-6 от 26.04.2024 г. за условията и реда за разплащания с публични средства на министъра на финансите). Сумите по предявените изпълнителни листове не включват данък върху добавената стойност.

Уведомяването се извършва чрез информационна система „Разплащания с публични средства“ (ИС РПС), достъпна на интернет сайта на Министерство на финансите.

В случаите на обективна невъзможност за извършване на уведомяване през ИС РПС, същото се подава по реда на чл. 4 от Наредба № Н-6 от 26.04.2024 г. за условията и реда за разплащания с публични средства на министъра на финансите (Наредба № Н-6), т.е. с електронно съобщение, подписано с КЕП, на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на НАП и до Централното митническо управление на АМ, публикувани на интернет страницата на Министерство на финансите, рубрика „Информационна система Разплащания с публични средства“. В електронното съобщение задължително се посочват всички относими данни за съответното уведомление - чл. 10, ал. 1, или чл. 12, ал. 1 или чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-6.

Възможни хипотези на обективна невъзможност са например, когато:

• насрещната страна по договор/изпълнителен лист/получател на плащане е лице, което няма регистрация на територията на Република България;
• съдружник в дружество, регистрирано по Закона за задълженията и договорите, е лице, което няма регистрация на територията на Република България;
• системата не работи за период, по-дълъг от един ден – отнася се единствено за случаите на уведомяване за предстоящо плащане;
• не е предоставен номер на банкова сметка, по която да се извърши плащането, тъй като същото ще бъде извършено в брой, и др.

Уведомяването за сключен договор/предявен изпълнителен лист се извършва не по-късно от 30 дни от сключването на договора или от получаването на изпълнителния лист (чл. 182а, ал. 6 от ДОПК и чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-6 от 26.04.2024 г. за условията и реда за разплащания с публични средства на министъра на финансите (Наредба № Н-6)).

Уведомяването за плащане по договор/изпълнителен лист/първичен платежен документ се извършва не по-късно от 10 дни преди датата на плащането (чл. 182б, ал. 3 от ДОПК и чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-6).

В случай че плащането, за което сте получили потвърждение от НАП или АМ, не бъде извършено до датата, посочена в отправеното уведомление, и върху вземането не е наложен запор, следва да се отправи ново уведомление за предстоящо плащане при спазване на 10-дневния срок. Ново уведомление за предстоящо плащане се извършва и в случаите на изтекъл 10-дневен срок от получаване на потвърждение от НАП или АМ по предходно уведомление за същото плащане, когато то не е извършено и върху вземането не е наложен запор.

Срокът за отговор от страна на НАП и АМ е 7-дневен, като същият може да бъде удължен еднократно с още 3 дни, т.е. общо 10 дни (чл. 182в, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК). Срокът е съобразен с изискването уведомяването за плащане по договор/изпълнителен лист/първичен платежен документ да се извършва не по-късно от 10 дни преди датата на плащането.

При липса на установени задължения на получателя на плащане, окончателният отговор обичайно се получава в рамките на няколко минути след регистриране на уведомлението за плащане.

При наличие на задължения на получателя на плащане, системата насочва уведомлението към НАП и АМ за предприемане на действия от компетентните органи.

В Системата се визуализира информация за крайна дата на междинен отговор, която настъпва на 7-ия ден и за крайна дата на окончателен отговор, която настъпва на 10-ия ден.

До получаване на окончателен отговор от страна на НАП и АМ не следва повторно да регистрирате уведомлението за плащане.

Получаването на такъв отговор означава, че лицето, обект на проверката има задължения и Системата е насочила подаденото от Вас уведомление към НАП/АМ за преценка относно предприемане на последващи действия. В тази връзка, не следва да извършвате плащането, а да изчакате получаване на окончателен отговор през Системата.

Да, след получаване на потвърждение от приходните администрации може да извършите плащане към лицето и преди посочената в уведомлението дата на плащане, в случай че не е наложен запор върху вземането по договора/изпълнителния лист или плащането.

Това е автоматичен отговор, изпращан от Системата, след изтичането на 10-ия ден от регистрирането на уведомяването за плащане. След получаването на този отговор, в случай че не е наложен запор върху вземането по договора/изпълнителния лист или плащането, можете да извършите плащането към лицето. Окончателният отговор, изпращан от Системата след изтичането на 10-ия ден от регистрирането на уведомяването за плащане, е по-общ, тъй като обхваща и хипотезата, евентуално да са Ви изпратени документи във връзка с вземането на по-ранен етап, например запорно съобщение, с което е наложен запор по договора/изпълнителния лист или документите за запора да са изпратени/получени от Вас по друг ред (извън системата). При извършването на преценката за плащане следва да се съобразите с всички получени документи, свързани с вземането, в случай че има такива.

Да, плащане може да се извърши за остатъка от сумата (горницата) над запорираната сума.

В случай че се извърши плащане към лицето – изпълнител по договор/получател на плащането и за сумата по запора, лицето по чл. 189а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК ще носи солидарна отговорност за изплатеното до размера на задължението с лихвата след плащането (чл. 211 от ДОПК).

Съобщения от Системата се изпращат до електронния адрес на служителя, извършил съответното уведомяване, т.е. ако един служител е регистрирал договор, а друг е регистрирал уведомление за плащане по този договор, съобщенията, относими за договора ще се изпращат на електронната поща на служителя, регистрирал договора, а съобщенията относно уведомлението за плащане до електронната поща на служителя регистрирал уведомлението за предстоящо плащане.

Въпреки горепосоченото, всеки от двамата служители може да достъпва в Системата всички регистрирани договори и плащанията по тях. Отговорите се зареждат в модул „Отговори РБ/Платец“ и са общодостъпни за всички служители на лицето по чл. 182а от ДОПК.

Предвидена е възможност за редакция на данни по въведено в ИС РПС уведомление за договор/изпълнителен лист/плащане, съгласно чл. 11, чл. 13 и чл. 16 от Наредба № Н-6. В Ръководството за работа със Системата подробно е разписано как се извършва редакция.

Обвръзката на уведомлението за плащане и съответния договор/изпълнителен лист не подлежи на редакция. В тази връзка чрез възможността за редакция на въведени данни следва да се промени статуса на уведомлението за плащане от „активен“ в „неактивен“ и да се създаде ново уведомление за плащане към коректния договор/изпълнителен лист.

В този случай чрез възможността за редакция на въведени данни следва да се промени статуса на второто уведомление от „активен“ в „неактивен“.

Когато сключените договори са по рамкови споразумения, както и когато предмет на договора са услуги, предоставяни за електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, газификация, телефонни и интернет услуги, услуги, предоставяни от кабелни оператори, и други услуги с подобен характер, както и в случаите, когато в договора са определени само единични цени, без да е определена обща стойност по договора и/или максимално допустима стойност на договора, уведомяване за договора се извършва веднъж годишно в срока по чл. 182а, ал. 6 от ДОПК с данни за съответната година. За определяне на прогнозния размер на договора за съответната година се ползват данните за стойността му по рамковото споразумение от предходните 12 месеца, съответно данните за извършените плащания за съответния вид услуга от предходните 12 месеца и условията на сключения договор, коригирана с евентуалните промени в количеството или стойността, които биха могли да настъпят. (чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н-6 от 26.04.2024 г. за условията и реда за разплащания с публични средства на министъра на финансите).

На регистриране по реда на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК в ИС „Разплащания с публични средства“ подлежат всички договори, сключени с едно и също лице, макар и поотделно същите да не надвишават прага от 10 000 лв., но взети заедно са над този праг. Този извод се подкрепя от факта, че това са договорни взаимоотношения между едни и същи страни и независимо от предмета им може да се обоснове свързаност помежду им, доколкото дължимите от лицето по чл. 182а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК суми винаги се изплащат на едно и също лице.

Както беше посочено във въпрос 3, на регистриране по реда на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК в ИС „Разплащания с публични средства“ подлежат всички плащания, извършвани без да е налице сключен писмен договор, на основание чл. 20, ал. 5 от ЗОП, когато същите са по няколко директни възлагания на обществени поръчки, но към едно и също лице, макар и поотделно да не надвишават прага от 10 000 лв., но взети заедно са над този праг. С други думи, ако задължено по режима на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК лице, което е и възложител на обществени поръчки, извърши в хипотезата на чл. 20, ал. 5 от ЗОП покупки на стоки или услуги от един и същи продавач/доставчик, е налице свързаност между плащанията, тоест те са част от една парична престация по смисъла на чл. 182б, ал. 2 от ДОПК.

За улеснение на потребителите на ИС РПС е създадена възможност за подаване на уведомления в масов режим чрез импортиране на данни от файл. Създадени са нарочни шаблони, които са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, рубрика „Административно обслужване и информация“, подрубрика „Информационна система Разплащания с публични средства“ и в тях се съдържат насоки за коректното им попълване.

Да, възможно е за няколко платежни документа по даден договор да се извърши общо уведомяване, като в уведомлението се посочи общата стойност на всички документи. В този случай в полето за допълнителна информация следва да се впише обстоятелство, че плащането е по повече от един платежен документ и да се посочат изчерпателно всички документи с номера, дата и стойност.

Нормите на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК не следва да се тълкуват разширително, т.е. към плащания по договора не следва да се отнасят плащанията при връщане на предоставени обезпечения – напр. парична гаранция или депозит, предоставени във връзка с изпълнението на сключен договор, доколкото това не са средства на лицето по чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК.

Прихващането е погасителен способ на две насрещни вземания между едни и същи страни, т.е. по своите правни последици може да се приравни на плащане, с което се погасява задължението на възложителя/поръчителя при получаване на уговореното с договора изпълнение. Следователно, при извършено уведомяване за сключен договор и последващо възникнали основания за прихващане, съответното лице е необходимо да извърши уведомяване по реда на чл. 182б от ДОПК преди извършване на прихващането.

Ако стойността на договора е равна на или надвишаваща 10 000 лв. следва да се регистрират данни за всяко едно от лицата, насрещна страна по договора, съобразно припадащата им се част от общата сума.

Изключенията са посочени изчерпателно в чл. 182г от ДОПК:

• средства за изплащане на заплати и възнаграждения на служителите;
• международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и други подобни, в изпълнение на публични функции на държавата или държавен орган;
• договори и други плащания, когато насрещна страна по тях е разпоредител с бюджет или Българската народна банка;
• договори, с които се предоставят парични помощи за профилактика и рехабилитация по чл. 11, ал. 1, т. 2, буква "б" и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване;
• договори и плащания, свързани с услугите по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки, както и за плащания на централния бюджет.

Уведомяване не се извършва и за изпълнителен лист и плащания по него, когато лицето, в полза на което е издаден изпълнителния лист е разпоредител с бюджет (по аргумент на чл. 182а, ал. 4 от ДОПК).

Съгласно становища на Министерство на труда и социалната политика, публикувани на интернет страницата на Министерството, договорът за управление и контрол не поражда трудово правоотношение, а мандатно, което се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Съгласно чл. 141, ал. 2 от Търговския закон дружеството/предприятието се представлява от управителя, което важи и в качеството му на работодател, т.е. той не е служител. Съответно би могло да се направи извода, че тези договори и плащанията по тях не са изключени от приложното поле на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК, респ. за същите е необходимо да се извършва уведомяване, както след сключване на договора, така и преди всяко плащане, ако отговарят на условията по чл. 182а и сл. от ДОПК.

Ако гражданският договор е сключен със служител или работник, с който сте в трудово/служебно правоотношение, не следва да се извършва уведомяване, доколкото изплащането на средства за заплати и възнаграждения на служителите е сред изключенията по чл. 182г от ДОПК.

Ако гражданският договор е извън горепосочената хипотеза и е на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., следва да се извърши уведомяване по реда на глава двадесет и първа „а“от ДОПК.

Нормативната уредба в областта на командироването е непротиворечива, като се предвижда работниците/служителите да се командироват въз основа на административен акт - заповед, която от своя страна съдържа финансовите условия на командироването. В този смисъл, основанието, въз основа на което се извършва командироването е заповедта на съответния орган. В тази връзка, и доколкото разпоредбата на чл. 182а и сл. от ДОПК регламентират изискване за уведомяване на приходните администрации при наличие на сключен договор, предявен изпълнителен лист, плащане по тях или в случаите по чл. 20, ал. 5 от ЗОП, а разходите, изплащани на командированите работници/служители са въз основа на заповед, същите не попадат в приложното поле на глава двадесет и първа „а“от ДОПК, респ. за тях не следва да се извършва уведомяване.

В случаите, когато се извършва плащане въз основа на акт на съда за такси, разноски, възнаграждение на вещо лице и т.н., чийто получател е съдът, не следва да се извършва уведомяване по реда на глава двадесет и първа „а“ от ДОПК, доколкото в този случай плащането не се извършва въз основа на договор или изпълнителен лист и получателят на плащането е разпоредител с бюджет.

В Системата се регистрират всички документи, въз основа на които ще се извърши реално плащане, вкл. проформа фактури.

С кредитното известие се редуцира размера на данъчната основа по вече издадена фактура и следователно би могло да възникне задължение за връщане на постъпила сума, но предвид че посочените средства не са на лицето по чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК, не следва да се извършва уведомяване.

В случай, че изплащането на субсидии е въз основа на сключен договор на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., следва да се извърши уведомяване както за сключения договор, така и за плащанията по същия. Обръщаме внимание, че в Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2024 г. не е предвидена забрана получаваните субсидии да не могат да се ползват за обезпечение и да се насочва принудително изпълнение върху тях, както беше например в чл. 100 от ЗДБРБ за 2023 г. В тази връзка отпадна и изключението в чл. 182г, т. 1 от ДОПК, предвидено в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 66 от 2023 г.

Когато договорът предвижда неустойка за забавено плащане/неизпълнение от страна на лицето по чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК, сключило договора и при възникване на основание за нейното плащане, се извършва допълнително уведомяване по реда на чл. 182б от ДОПК по съответния договор.

В случаите, когато за неустойката не е предвиден срок за плащане/падеж, достатъчно е да се регистрира уведомлението за плащане в срока по чл. 182б, ал. 3 от ДОПК и съответно посочената дата се приема за падеж на плащането, до която следва най-късно да се извърши плащане на неустойката. В поле допълнителна информация е необходимо да се уточни, че плащането представлява неустойка по договора.

Когато лице по чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК е уведомено по съответния ред (чл. 10, ал. 1, т. 8, чл. 12, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-6 от 26.04.2024 г. за условията и реда за разплащания с публични средства на министъра на финансите) за наличието на цесия, особен залог и/или запор от съдебен изпълнител по отношение на вземането по договора/изпълнителния лист/първичния платежен документ, то трябва да въведе тази информация при уведомяването за договора/изпълнителния лист/плащането по първичния платежен документ. Ако информацията за наличието на тежест постъпи на по-късен етап, задълженото по режима лице следва да извърши редакция на договора/изпълнителния лист/уведомлението за плащане по първичен платежен документ, като отбележи наличието на тежест. Необходимо е и да се прикачи/приложи съответния документ (уведомлението по чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, договора за цесия, в случай че лицето по чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК разполага с него; съобщение по чл. 17 от Закона за особените залози, договор за особен залог, в случай че лицето по чл. 182а, ал. 1 и 2 от ДОПК разполага с него; запорно съобщение от съдебен изпълнител или друг документ). При последващо регистриране на уведомление за плащане по съответния договор/изпълнителен лист, за който вече са въведени данни за наличие на тежест, е необходимо наличието й отново да бъде отбелязано, без да се прикачва документ.

При уведомления за сключен договор/предявен изпълнителен лист чрез импорт/зареждане на данни с шаблон, след като се получи отговор, че данните са записани, следва съответното оправомощено лице да извърши редакция на договора/изпълнителния лист, като отбележи наличието на тежест и прикачи/приложи съответния документ.

При регистриране на уведомления за плащане по договори/изпълнителни листове/първичен платежен документ с тежест следва да изчакате отговора от първоначалната проверка и при получаване на съобщение, че ще се предприемат допълнителни действия от страна на НАП/АМ, да извършите редакция на съответното уведомление, чрез отбелязване наличието на тежест, без да се прикачва отново документ, с изключение на плащанията по първичен платежен документ, където задължително се прикачва и съответния документ, удостоверяващ наличието на тежест.

Тъй като плащането е по договор, Системата автоматично зарежда избраната по договора сметка. За да бъде променена, е необходимо предварително - преди ръчно въвеждане на уведомление за плащане по договора/изпълнителния лист, да се въведе/избере желаната сметка по самия договор/изпълнителен лист.

Изпълнителния лист винаги следва да се регистрира на лицето - титуляр, в полза на което е издаден. В случай, че плащането ще се извършва по сметка на пълномощник/трето лице, следва в регистрационните данни да се посочи сметката на пълномощника/третото лице и съответно той да се отбележи като неин титуляр.

Да, може да се извърши частично плащане по фактура като при попълване на данните в уведомлението се посочва стойността, която реално ще се плати и датата, на която се очаква да бъде извършено съответното частично плащане.

Тъй като полето за номер на договор е задължително, в същото следва да се въведе съответното наименование на документа – „договор“, „споразумение“ и т.н., като при необходимост може да се въведе и някакъв отличителен знак (число, буква или друг символ) на документа.

Тъй като полето „номер на ИЛ“ е задължително в него следва да се въведе „изпълнителен лист“.

Винаги когато се плаща по изпълнителен лист е необходимо да се направи обвръзка със съответния регистриран вече в Системата изпълнителен лист. Независимо от това, тъй като полето „номер на документ за плащане“ е задължително, но не се зарежда автоматизирано, в него следва да се въведат данните за изпълнителния лист - номера на изпълнителния лист, а при липса на такъв да се изпише „изпълнителен лист“.

Причините са две – по договора/изпълнителния лист има наложен запор от страна на НАП/АМ и същият не е отменен и/или има регистрирано уведомление за предстоящо плащане и не е изтекъл предвидения 10-дневен срок за отговор, независимо, че може отговорът да е получен.

При безсрочните договори, чиято прогнозна стойност ще е равна на или надвишаваща 10 000 лв., се извършва едно уведомяване за договора на година, като за крайна дата може да се посочи 31.12. на съответната година или датата на изтичане на 12 месеца от датата на първоначалното регистриране на договора в системата. Задължително по същия следва да се извърши редакция най-късно до посочената крайна дата, като се променят срока и стойността на договора за новия период (добавят се очакваните прогнозни плащания за следващата година/12-месечен период).

Уведомително писмо, адресирано до директора на дирекция „Информационни системи“ в Министерство на финансите се изпраща чрез системите за електронен документооборот или на хартия.

При прекратяване на трудово (служебно) правоотношение с регистриран в системата служител се изпраща уведомително писмо, адресирано до директора на дирекция „Информационни системи“ в Министерство на финансите (съдържащо ЕИК на РБ, трите имена и e-mail, с който е направена регистрацията на служителя).

При смяна на КЕП на потребител, ИС РПС пази данни за името, изписано на латиница и електронен адрес. В случай, че в подновения/новоиздаден КЕП те съвпадат, автоматично системата записва данните за новия КЕП без необходимост от нова заявка.

В случай че едно от условията не е спазено (ако името на латиница или електронния адрес се различават), следва да се премине през регистрация в системата и подаване на нова заявка.

При проблеми с достъпа до системата и съобщение „невалиден сертификат“ се препоръчва обновяване на браузъра, с който се достъпва ИС РПС, както и Java приложението до последна версия.

След като заявлението е успешно прикачено, за да бъде видима заявката за одобрение, задължително трябва да изберете чек бокс-а „Финализирай и подай заявката“. Заявка със статус „Изчакваща“ се вижда единствено от потребителя, който я е създал и не може да бъде одобрена от Хелпдеск на МФ, тъй като не е видима.

При липса или грешни документи за оправомощаване, както и неправилно попълнена заявка, служител от Хелпдеск на МФ описва като коментар в самата заявка необходимите промени, които трябва да извършите, за да бъде тя одобрена. За целта е необходимо да прочетете в секция „Коментари“ исканите корекции.

E-mail адресът, с който сте регистрирани в ИС РПС, се изчита автоматично от КЕП-а, с който сте направили регистрацията. Необходимо е да смените e-mail адреса на КЕП-а и да направите нова регистрация в системата.