Реформирана рамка за икономическо управление
Рамката за икономическо управление на Съюза, известна като Пакт за стабилност и растеж, беше реформирана чрез влизането в сила на 30 април 2024 г. на три законодателни акта – Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета, Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
Променената рамка има за цел да насърчи поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж в отделните държави членки и в ЕС като цяло.
Реформата в рамката за икономическо управление не внася промени по отношение на допустимите нива за дефицита и дълга на държавите членки. Двата показателя трябва да останат под референтните стойности, съответно 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга. При наблюдавано отклонение от тези правила или при прогнозирано такова в средносрочен период е необходимо предприемането на коригиращи мерки от страна на държавите. Новият момент съгласно реформираната рамка за икономическо управление е, че при определянето на фискалните ангажименти за корекция се прави ясно разграничение между държавите членки по отношение на държавния им дълг и икономически трудности. Вече се вземат предвид средносрочните и дългосрочни предизвикателства, пред които са изправени държавите членки и за които са необходими реформи и инвестиции като демографската криза, нуждата от засилване на социалната и икономическа устойчивост и конвергенция, постигането на справедлив цифров и екологичен преход и др., както и перспективите за растеж. Именно отчитането на спецификите на отделните държави при определяне на изискванията към фискалната им политика следва да води до тяхното по-добро припознаване и изпълнение от страна на националните власти.
За целите на проследяването на изпълнението на националните ангажименти в сферата на икономическото и фискално управление държавите членки следва да представят информация на Европейската комисия (ЕК) под формата на средносрочни фискално-структурни планове, обхващащи период от четири или пет години в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл на съответната държава.
В този документ всяка държава членка следва да представи своя фискален план, както и приоритетни публични реформи и инвестиции, които заедно ще осигурят устойчиво и постепенно намаляване на дълга и приобщаващ растеж.
Разработването на Плана отменя необходимостта от подготовка на Конвергентна програма и Национална програма за реформи на Република България занапред.
Първият Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България е разработен за периода 2025-2028 г., като разписва визията на българските власти за фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни през следващите четири години, необходими за насърчаването на стабилни публични финанси и постигането на устойчив и приобщаващ растеж посредством реформи и инвестиции.
С цел проследяване на постигнатия напредък в изпълнението на заложите във фискално-структурния план ангажименти и адресиране на специфичните препоръки, които всяка държава членка получава ежегодно в рамките на Европейския семестър, до края на април всяка година следва да бъде изготвян и представен на ЕК и Годишен доклад за напредъка.
Редът за изготвянето на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и на Годишен доклад за напредъка е определен с РМС №595 от 14 август 2024 г.
Първият фискално-структурен план е одобрен от Министерския съвет с Решение № 111/26.02.2025 г. и е представен на Европейската комисия на 27.02.2025 г.