Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: БЮДЖЕТНИЯТ ИЗЛИШЪК И ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА ЩЕ ОСТАНЕ ВИСОК - 11/10/2006

11.10.2006 г.

  

в. "Дневник", 11 октомври 2006 г.

Министерство на финансите и тази година продължава политиката на намаление на общата данъчно-осигурителна тежест. Заедно с това в напреднала фаза е и подготовката на бюджет 2007. В началото на следващата седмица финансовото министерство ще организира форум, на който ведомството като централно координиращо звено, сертифициращ и контролиращ орган, ще разясни координацията и контрола по изразходването на средствата от ЕС.

На какъв етап е подготовката на администрацията, за да може да се гарантира добра усвояемост на еврофондовете още през първата година на членството?
- За една година беше свършена много работа по изграждането на административния капацитет за усвояването на парите от еврофондовете. Този напредък е отбелязан и в последния доклад на Европейската комисия. Изградена е цялата институционална рамка, централното координационно звено, сертифициращият орган, вътрешният контрол - звена в Министерство на финансите. Цялата система на държавния финансов контрол беше преструктурирана. Новата структура трябва да отговори на изискването за по-ефективен контрол при усвояването както на европейските фондовете, така и на националното финансиране. Предстои укрепване на капацитета на вътрешния одит и на системата за финансово управление и контрол. Убеден съм, че през следващата година ще влезем в ЕС с добре подготвена администрация.
Какъв процент усвояемост гоним?
- За мен е важно през 2013 г. да приключим с процент, близък до 100. Доста по-трудно е да се правят коментари за усвояемостта през отделните години. Важен е крайният резултат от мача, а не от първите 10 или 15 минути.
Получихме ли акредитация на разплащателните агенции за парите от ЕС?
- Очакваме до края на годината да бъдат акредитирани. Наскоро имахме одит от Европейската комисия и мога да кажа, че оценките са преобладаващо позитивни.
Защо още липсва масираната информационна кампания, която обещахте да проведете, за да се разясни на бизнеса как ще се кандидатства за европарите?
- Вече проведохме начална кампания в шестте региона на планиране, в които разяснихме новите политики на европейската комисия. Вторият етап ще започне през ноември, когато когато са готови наръчниците и апликационните форми за кандидатстване, за да може кампанията да бъде повече информационна, а не толкова рекламна. Тя ще продължи и през цялата следваща година. Опитът на новоприсъединилите се десет страни показва, че първата година е най-важна, тъй като се полагат основите и се изгражда умението на държавната администрация и бенефициентите да усвояват грандовете от общността.
Защитихме ли вече пред Брюксел приоритетите, за които искаме за получаваме пари? Докъде е стигна работата по Националната референтна рамка?
- През декември Министерският съвет ще одобри последната версия на Националната стратегическа референтна рамка и тя да бъде представена в Брюксел в началото на следващата година, както ще направят и всички страни членки. В момента сме на етап на консултиране на работен вариант на рамката.
Трябва ли да се променят някои от първоначално заложените приоритети в нея?
- Ще отстояваме приоритетите, които сега фигурират в рамката. Водещият приоритет - развитие на конкурентоспособността, е доста безалтернативен, особено в условията на нашия висок дефицит по външнотърговското салдо и текущата сметка на платежния баланс.
Референтната рамка се разработва в тясно сътрудничество с комисията и ние в продължение на една година правим консултации по нея. Когато съобразим в максимална степен местните приоритети с европейските, ще бъдем готови да я внесем за одобрение в Министерския съвет. Предизвикателството на изготвянето на рамката е степента, в която местните политики са хармонизирани с европейските - това не е лесна задача предвид известните различия както в икономическото развитие, така и в стандарта на живот на отделните страни. Някои от приоритетите, които за нас са важни, в старите страни членки са по-второстепенни. Така че съставянето на този документ изисква хармонизиране между местните приоритети и общоевропейските политики.
Приемате ли оценката, че планираната данъчната политика за следващата година е предпазлива предвид възможностите на бюджета?
- Ще върна дебата още при съставянето на миналогодишния бюджет. Тогава намалихме осигурителната тежест с шест пункта - най-мащабното преотстъпване на ресурси към частния бизнес за последните 15 години. И още тогава обявихме, че през тази година планираме намаление на корпоративния данък и при възможност - ново намаление на осигурителната тежест. Така че ние следваме политика на намаление на общата данъчно-осигурителна тежест, което е инструмент за ускоряване на икономическия растеж.
По отношение на определения като предпазлива или агресивна бих препоръчал да не се извежда данъчната политика от общите фискални цели. Данъчната политика все пак е функция на общите фискални и макроикономически цели. От тази гледна точка е важно да се намерят оптималните, а не максималните или минималните параметри.
Какво се залага в бюджета като противодействие на растящия дефицит по текущата сметка?
- Дефицитът по текущата сметка действително е средносрочен риск и си даваме сметка за това. Целта е гарантиране на макроикономическата стабилност и в частност противодействие на външноикономическия дисбаланс, какъвто е дефицитът по текущата сметка. Когато напоследък се коментира въпросът с бюджетните излишъци, всички коментари се правят от гледна точка на елементарния баланс приходи - разходи. Не съм чул досега анализатор, който да коментира бюджетния резултат в зависимост от изпълнението на макроикономическите цели. Тази година нашата цел е реализирането на 3% бюджетен излишък. Такава ще остане целта ни и за следващата година, доколкото дефицитът по текущата сметка е все още висок.
Възможно ли е това - нали бюджетът за следващата година ще е най-сложният, най-рисковият?
- Това не означава, че можем да си позволим "лукса" да поставим под съмнение макроикономическата стабилност, затова нашите фискални цели ще останат високи.
Тоест надхвърляме като планове препоръката на МВФ за 2% излишък?
- Разбирам, че широката публика не е разбрала препоръката на фонда. Те ни съветват при разрастващ се дефицит по текущата сметка да не намаляваме размера на излишъка. Въпросните два процента не отчитат вноската в ЕС, която е около 1.2% от БВП. Тя има характер на финансираща операция, т.е. тази вноска не влияе на ликвидността в икономическата система, респективно на вътрешното търсене. Ако се съберат за аналитични цели двата процента, които препоръчва фондът, плюс вноската, фискалният резултат се ориентира като тазгодишната ни фискална цел.
Ще се случи ли най-накрая програмното бюджетиране?
- Бюджетната процедура тази година започна по-рано и положихме доста усилия да приложим програмното финансиране, като дефинираме разходни тавани на отделните министерства. Вътре в тези разходни тавани секторните ръководители имаха висока степен на самостоятелност да структурират своите програми.
Какви ще са приоритетите на бюджета и не се ли опасявате, че разпределянето на парите няма да се превърне в коалиционен пазарлък?
- Един от приоритетите от следващата година е очевиден - успешен старт на програмата за усвояването на еврофондовете. Въпреки заделените значителни средства за тази цел извън тях сме поставили акценти и върху социалните дейности - здравеопазването, образование и политиката по доходите.
Какво значи, че върху тези области се поставя акцент?
- Това означава, че министерствата на здравеопазването и на образованието ще изпитват най-малко недостиг на средства в сравнение с останалите министерства. Те ще разполагат с относително по-големи финансови ресурси. Това дава основание да изведем тези дейности като приоритетни.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация