22.07.2009 г.

в. "Дума", 22.07.2009 г. - 1 стр.

Фискалният резерв е солиден, не ми се дискутира евентуалното му пропиляване, казва финансовият министър в оставка.

Пламен Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. Завършил е финанси и кредит в УНСС, доктор на науките. Специализирал е банково управление в САЩ и емитиране на държавни ценни книжа във Великобритания. В периода 1993-1997 г. е началник на управление "Държавно съкровище и дълг" в МФ. От 1997 до 2001 г. е зам.-министър на финансите с отговорности за финансовата система и държавния дълг. От 2003 до 2005 г. е зам.-ректор на УНСС. От август 2005 г. е министър на финансите. Семеен, с едно дете.

- Г-н Орешарски, от анализа, който представихте пред медиите, става ясно, че оставяте на следващото правителство положително бюджетно салдо на консолидирания бюджет в размер 173 млн. лв. на фискалното му изпълнение към 30 юни 2009 г. или 0,3% от БВП. Резултат на какви мерки за компенсиране на кризата е това състояние на хазната?

- На фона на негативните ефекти от глобалната финансова и икономическа криза, намалението в приходите в нашата страна може да се коментира като приемливо. За първите 6 месеца инкасираме спад с 8% в сравнение с приходите от първата половина на м.г. В доста страни от ЕС, както и от региона, този показател за първите месеци на годината надхвърля 10%. В това отношение показателна е Ирландия, която за първите три месеца на т.г. загуби 24% от своите приходи на база първото тримесечие на м.г. Като добавим и задържаните 10% от разходите, то реализацията на положително бюджетно салдо, макар и в доста по-нисък размер в сравнение с м.г. към тази дата, може да се отчете като добро постижение.

- Какви инструменти за ограничаване отражението на световната финансова криза върху икономиката на страната заложихте в бюджета? Чухте ли критики на някои от тях от страна на новите финансови експерти в бъдещото правителство?

- Антикризисният пакет на правителството е известен и широко дискутиран. В добра координация с БНБ положихме усилия за недопускане на смущения в банковата ликвидност. Към сегашна дата българската банкова система демонстрира добра степен на устойчивост. Допълнително капитализирахме Българската банка за развитие с 500 млн. лв. с цел облекчаване достъпа на малки и средни предприятия до кредитен ресурс. Преструктурирахме част от публичната инвестиционна програма, като канселирахме по-дълги и обемни инвестиционни проекти и ги заместихме с по-къси и по-малки по обем, за да получим позитивни ефекти сега, а не след година-две. Намалихме осигурителната тежест с 2,4%.

В последните месеци се чуха доста критични коментари за отсъствие на антикризисни мерки, но в същото време никой не лансира нито една мярка извън предприетите вече от правителството. Това е показателно за самоцелния и безсъдържателен характер на критиките.

Фактът, че от края на м.г. до момента проявлението на кризата у нас е доста меко в сравнение с други страни от ЕС и региона, е показателен за доброто управление. Проследете външните оценки, забравете за вътрешния дебат, той винаги около избори носи политически оттенък.

- Къде се намира България сред 27-те страни членки на ЕС по отношение на бюджетния дефицит в средата на 2009 г.?

- Въпросът ви е точен терминологично - докато повечето европейски страни реализират дефицити още от началото на годината, ние сме на излишък, колкото и скромен да е той в сравнение с предишни години.

- Започваме със свързване между НАП и митниците, каза посоченият за бъдещ финансов министър Симеон Дянков. Защо това не беше направено от досегашното правителство? Какво не ви достигна - средства, политическа воля или време?

- Нека ви обясня - на митниците се оформя внос само от трети страни и докато не платите всички данъци, включително ДДС, вносните стоки не се освобождават. Ето защо звучат доста забавно големите надежди, които се възлагат на връзката в реално време между НАП и митниците. Двете агенции и сега извършват обмен на информация и дори правят съвместни проверки, особено на акцизни складове. Това, че комуникацията между тях ще се електронизира, няма да подобри събираемостта на данъците. Ето защо това е второстепенен въпрос - важното е да се осъществява ефективен контрол на митниците. Ако допуснем, че на определена митница се извърши заобикаляне на регистрацията на внасяните стоки, или същите се фактурират по занижени цени, същата информация ще попадне и в НАП по мечтаната електронна връзка. Мислите ли, че в НАП могат да реагират по какъвто и да е начин...

Лансираните тези за огромни разкрития на несъбрани приходи показват непознаване на механизма, по който функционират приходните агенции.

- Какъв фискален резерв оставя в държавата отиващото си правителство и може ли той да бъде лекомислено пропилян от бъдещите управляващи?

- Към средата на юли размерът на фискалния резерв се колебае около 8,2 млрд. лв., при под 4,5 млрд. лв. в средата на 2005 г. Отделно погасихме предсрочно държавни дългове за 2,3 млрд. лв. и инвестирахве 500 млн. лв. в ББР - все с пари от фискалния резерв през тези четири години.

Размерът на фискалния резерв е солиден и не ми се иска да дискутирам евентуално негово пропиляване. Запазвам увереност, че новото правителство ще продължи да води благоразумна фискална политика.

- Постижимо ли е поддържане на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3 на сто от БВП като един от антикризистните инструменти, на който заложихте, и на каква цена?

- При създалата се икономическа ситуация не е необходимо и дори не е полезно да се реализира такъв голям бюджетен излишък - вече размерът на чуждите инвестиции не е толкова сериозен както в предходните години, нито пък дефицитът по текущата сметка е застрашителен. За първите 5 месеца той се сви наполовина в сравнение с петте месеца на м.г. Затова е препоръчително да се ревизира фискалната цел до малък излишък, като дори е допустимо напълно балансиран бюджет, т.е. нулев бюджетен излишък/дефицит. Подобни опции са заложени в Бюджет 2009.

- Кои са най-ощетени от Бюджет 2009, макар че доволни никога няма да има, и кои бяха компромисите в него?

- Дебатът за ощетени и облагодетелствани от всеки държавен бюджет е измислен - реално всяко правителство финансира публичните системи, като се стреми да балансира реалните нужди между секторите. Винаги приоритетни са ключови социални сфери - здравеопазване, образование, социални грижи, а т.г. с по-висок размер са и публичните инвестиции, като частична антикризисна мярка.

- Какъв е рискът при намалението на осигурителните ставки, което планират новите управляващи?

- Евентуално намаление на осигурителната тежест трябва да се пакетира с допълнително намаление на бюджетни разходи и/или с увеличение на други данъчни или квазиданъчни ставки. Другото е авантюра.

- В края на юли и при сегашната икономическа ситуация какъв икономически растеж на страната прогнозирпате до края на годината? Какво бихте посъветвали новия финансов министър, за да запази стабилното финансово състояние на страната ни в момента?

- Всяка прогноза крие голяма доза риск. Както МВФ, така и ЕК през няколко месеца коригираха и продължават да коригират своите оценки за очакваното икономическо поведение на отделните страни, при това все в негативна посока от есента на м.г. до момента. Затова ще се въздържа от цифри. Факт е, че икономическата криза се прояви по-силно във всички страни на ЕС, както и в глобален мащаб.

Що се касае за съвет към новия финансов министър, бих предпочел да се въздържа.

- Какви бяха последните ви разговори с МВФ?

- През април на годишните срещи във Вашингтон имах среща с първия управляващ директор г-н Джон Липски. Обсъдихме както глобалната ситуация, така и представянето на България до момента. Неговата оценка е много висока за водената фискална политика и потърси уверения дали тя ще продължи и след изборите. Позволих си да заявя, че какъвто и да е съставът на новото българско правителство, то ще продължи същата, като тип, фискална и макроикономическа политика. Убеден съм, че всяка промяна може да ни донесе много неприятности, особено в трудно предсказуемата глобална икономическа ситуация. Евентуална промяна в икономическата и фискалната политика може да ни струва доста скъпо.

В седмицата след изборите говорих с представителя на фонда за България и Румъния и го уверих, че ще окажа съдействие на новия министър на финансите в началния период на адаптация към новите задължения.

- Кои от упреците на новото правителство към водената от вас финансова политика на държавата, времето опровергава или ще опровергае?

- Не чух упреци към водената фискална и финансова политика. Когато ЕК оценява нашата фискална политика като пример за следване на Пакта за стабилност и растеж, лично комисар Алмуня ни призова през февруали т.г. да продължим по същия начин, а МВФ се присъединява към тези оценки, какво значение има някоя местна критика от политиканстващи неспециалисти.

Промяна в икономическата и фискалната политика може да ни струва доста скъпо.