17.11.2023 г.

Водещ: Здравейте. В студиото е Георги Клисурски, заместник-министър на финансите. Здравейте и добре дошли.

Георги Клисурски: Здравейте.

Водещ: Г-н Клисурски, Вие сте заместник-министър с ресор бюджет и ръководите екипа, който пише бюджета.

Георги Клисурски: Точно така.

Водещ: Добре. Днес имаше напрежение около бюджета, но днес сглобката се разбра. И се договориха, че този бюджет ще бъде преработен. Вашият екип ще получи тази задача в следващите дни. Нека да чуем първо реплики след прословутата среща, на която постигнаха съгласие.

Десислава Атанасова: По темата с дерогацията. Тя ще бъде отменена в две стъпки. Първата стъпка е от 1 януари - спиране на квотите за износ. Втората стъпка е от 1 март – окончателна отмяна на дерогацията.

Йордан Цонев: Парламентарната група на ГЕРБ поставя условие приходите да бъдат направени по-реалистично. И в тази връзка те ще бъдат намалени с 2,4 млрд. Точно колкото е предполагаемата планирана вноска по таксата за газа.

Асен Василев: Има една основна промяна в бюджета, която е свързана с това, че отпада вноската от „Газпром”, като не е 100% сигурно, че ще бъде реализирана в приходната част, а в същото време със същата сума се намалява и разходната част в частта капиталови разходи. Тоест капиталовите разходи падат от малко над 12 милиарда до малко под 10 милиарда лева. Останалата част на бюджетната рамка остава непроменена.

Водещ: Ще говорим и за дерогацията, но първо да започнем с бюджета, защото ГЕРБ бяха казали, приходната част е надценена поне с 5 милиарда, искаме да се изтегли този бюджет и да се преработи. Сега виждаме, че е постигнато съгласие за 2,4 млрд. лева, колкото горе-долу е вноската, която се очаква за преноса на газ. Кажете първо, защо има съмнение, че тази вноска няма да бъде събрана?

Георги Клисурски: Да, благодаря Ви! Първо бих искал да кажа, че сигналите, които получаваме днес от парламента, са много добри, за да може наистина бюджетният процес да продължи напред и да имаме приет редовен бюджет до края на годината, който да влезе в сила от 1 януари. Нещо, което миналата година не успяхме да постигнем. Така че, от тази гледна точка, мисля, че сега сме в много по-добра ситуация. По отношение на таксата за преноса на руски газ, знаете, има някои съмнения или по-скоро няма как да бъдем 100% сигурни, че „Газпром” ще плати тази вноска. Знаете, имаше държави като Унгария, Сърбия, Австрия, които първоначално, когато обявихме мярката, изразиха негодувание. Но ние тогава ги успокоихме и говорихме с тях, че всъщност те, имайки дългосрочни договори с „Газпром”, няма да плащат допълнително, „Газпром” трябва да плаща допълнително. Но, тъй като „Газпром” не е страна юридически в Европейския съюз и не можем да сме сигурни, че те биха ни платили, затова има и тази несигурност. И това налага в крайна сметка постигнатото съгласие, разходите, които ние бяхме заложили като сигурни – 2,4 млрд. лв., в приходната част, сега да бъдат свалени като несигурни.

Водещ: Всъщност как ще преработите бюджета? Просто тези приходи ги махате от капиталовата програма, от програмата за инвестиционни разходи?

Георги Клисурски: Най-общо казано да, точно така.

Водещ: Какво ще отрежете там?

Георги Клисурски: Сваляме приходите, които са 2,4 млрд. лв. Намаляваме общия капиталов разход с еквивалентната сума. Всъщност в момента бяхме заложили над 12 милиарда обща капиталова програма, сега, с тази промяна, ще стане точно около 10 милиарда, което също ще бъде рекордна сума. Знаете, за 2023 година капиталовата ни програма беше 8,3 млрд., а сега, въпреки намалението, отново расте много – до 10 милиарда.

Водещ: А тези 8 млрд. май ги намалихте след това?

Георги Клисурски: Не, над 8 милиарда е по бюджет. Бюджетът действаше до 2023 г. Това, което заложихме и се прие юли месец от парламента. Сега, въпреки намалението, ще сме на 10 милиарда. И за тези 10 милиарда, всъщност около половината от тях са от европейски средства. Знаете, те финансират проектите по Плана за възстановяване и устойчивост – хеликоптери, влакове, енергийни мощности в слънце и вятър, които са много важни. От гледна точка на националното финансиране, на националните средства в капиталовата програма, там пък са строежите на магистралите, строежите на жп релсите и на жп трасетата, които искаме да станат по-бързи.

Водещ: Днес се разбраха да запишете конкретно автомагистрала „Струма” – еди колко си пари, автомагистрала „Хемус” – еди колко си, пътят Плевен-Русе – еди колко си пари. Може би това сега трябва да правите в следващите дни.

Георги Клисурски: Точно така, това е ще уточним. Ще съставим тези приложения, които бяха споменати, като става въпрос за два вида приложения. Едното е приложението със стратегически приоритетни национални инфраструктурни обекти, а другото е за общинските приоритетни инфраструктурни обекти. По отношение на националните, Вие изброихте някой от магистралите. Всъщност в момента България строи едновременно пет магистрали. Освен тези, които посочихте Вие, и автомагистрала...

Водещ: Това, което посочи и Йордан Цонев, мисля, че го каза, или министър Василев.

Георги Клисурски: И „Европа”, и Ботевград-Видин, и Велико Търново-Русе. По принцип една държава в нормални времена би строила една магистрала за пет години, ние сега строим пет магистрали едновременно, но те ще залегнат с конкретните си суми. А по отношение на общините, където ще...

Водещ: Там ще записвате ли предварително проекти, които задължително ще се финансират в конкретни общини?

Георги Клисурски: Това, което мисля, че е идеята към момента, е всъщност общините да подадат към Министерството на финансите или Министерството на регионалното развитие техни приоритетни проекти. Те трябва да имат сключени договори там най-вероятно, да са в готовност да започнат да ги изпълняват, така че всъщност тази капиталова програма да започне да се изпълнява. И така всъщност, когато общините ни подадат проектите си, по които те имат готовност, ние ще ги заложим в този приоритетен списък, така че да има сигурност, че капиталовата програма ще започне наистина да се изпълнява вече.

Водещ: Този списък ще придружава бюджета, ще бъде утвърден от парламента?

Георги Клисурски: Да, ще бъде неразделна част.

Водещ: Това ще бъде интересно да го видим.

Георги Клисурски: Ще бъде интересно. И министър Василев каза по-рано днес, ние от две години имаме подобни идеи. Всъщност и парламентът дава санкция на приоритетни общински проекти, а сега имаме постигнато съгласие по този въпрос и надявам се да бъде ползотворно.

Водещ: Още нещо да изясним от днешните новини. Прецизирахте тавана на поемане на дълг – 1,2 милиарда лева. Какво означава това?

Георги Клисурски: Да, това е нещо много интересно. Това означава, че ограничаваме максималния размер на нов дълг, който държавата би могла да поеме или да емитира през 2024 година. Ограничаваме го само до дефицита, който ще реализираме, тоест надвишаването на разходите над приходите, които ще съберем, и рефинансирането на стар дълг. Да няма никакви допълнителни буфери, освен тези две неща - финансирането на дефицита и връщането на стария дълг.

Водещ: Сега, кажете ни малко за философията на бюджета, по-скоро в частта доходи. Да започнем с пенсиите. Много от нашите зрители в момента очакват. Първо кажете ще има ли коледни добавки или това, което каза министър Василев, по-добре пенсията да расте постоянно с по-солидна сума.

Георги Клисурски: Понеже споменахте и философията на бюджета, аз мисля, че този бюджет е един европейски бюджет на България. Това е бюджет, бих казал, на европейска България. И, от друга гледна точка, той пък е бюджетът реално на кабинета Денков – Габриел. Това, което ние сме обезпечили в бюджета, е всъщност управленската програма от юни 2023 до декември 2024 на кабинета Денков – Габриел. Затова е и европейски, тъй като в него има и много цели за интегриране в еврозоната, Шенген и други европейски структури. Но по отношение на доходите, и това се връзва много добре с европейската тематика, повишаваме пенсиите, както е заложено по швейцарското правило. Швейцарското правило всъщност казва, че пенсиите нарастват или с ръста на инфлацията, или с ръста на средния доход – по-високото от двете. И затова за 2024 г. залагаме 11% ръст на пенсиите, колкото всъщност е и ръстът на средния доход. Той е повече от инфлацията, за нея залагаме 4,8%.

Водещ: Това колко означава, с каква сума средната пенсия ще нарасне? Или минималната?

Георги Клисурски: Средната пенсия е около 800 лева, с 80 лева средно бихме очаквали да нараснат пенсиите.

Водещ: А коледни добавки ще има ли?

Георги Клисурски: Ние предпочитаме един по-устойчив модел, в който наистина, както виждате, с двуцифрени ръстове всяка година се увеличават пенсиите.

Водещ: Добре. Заплатите, казвате ръст от 10-12%.

Георги Клисурски: Да, точно така.

Водещ: Това реалистично ли е да го постигнем?

Георги Клисурски: Реалистично е. То в момента е заложено и в нашата макроикономическа прогноза. Виждаме го в момента и от моментните данни, които имаме към трето тримесечие на текущата година. Надяваме се и очакваме тази тенденция да продължи. По отношение на заплатите и доходите в обществения сектор, много ми се иска да направя едно важно уточнение. Залагаме 375 млн. лв. допълнителни средства, с които да увеличим заплатите в държавния сектор, но приоритетно, увеличавайки заплати в такива организации и институции, където те са били много по-ниски, през последните няколко години са изостанали, така че те всъщност да наваксат до други организации, които например получиха трайни големи увеличения.

Водещ: НОИ, архивите, НСИ...

Георги Клисурски: Точно така. НСИ, НОИ, архивите...

Водещ: Много хубава новина. Колко ще бъде минимум при тях?

Георги Клисурски: Да. Все още не е разпределен точно ресурсът. Причината е, че искаме Министерският съвет, като колективен орган, да разработи методика, по която,  изследвайки възнагражденията в абсолютно всички организации в бюджетния сектор, за всяка една да определи коя трябва да получи малко по-голямо увеличение, която малко по-малко възнаграждение.

Водещ: Понеже времето лети, аз Ви каня да дойдете специално да говорим. Но накрая, много важна тема. Вчера бяха отхвърлени всички бюджетни закони в бюджетна комисия. Какво ще правите? Те ви осигуряват приходите всъщност.

Георги Клисурски: Да, всъщност данъчните закони са половината бюджет, грубо казано, тъй като те се отнасят към приходната част. Знаете, тогава представителите на ГЕРБ и ДПС гласуваха въздържали се. Мисля, че с корекции от тяхна страна, които ще внесат между първо и второ четене, както се разбрахме за общата бюджетна рамка, ще успеем да постигнем и съгласие по отношение на данъчните закони.

Водещ: Не са ли надценени приходите от данъци? Това са критики от ГЕРБ.

Георги Клисурски: Както виждате, днес свалихме този приход, за който се счита, че е най-несигурен, а по отношение на останалите приходи, ние затова и в данъчните закони всъщност предлагаме множество мерки, които да подобрят събираемостта. Има поне 4-5 такива мерки. И също така виждаме във втората половина на тази година, че събираемостта в Националната агенция за приходите се увеличава с около 16% спрямо миналата година, така че това изоставане, което беше в първата половина на тази година, сега виждаме, че приходната агенция го наваксва. И считаме, че през 2024 г. ще продължат да работят на тези високи обороти.

Водещ: Ще преразгледате ли промените в местните данъци и такси, в частта данък сгради? Там има много съмнения до какво ще доведат. Трябва да се направи финансова обосновка.

Георги Клисурски: Да, разбира се. Преразглеждаме ги в диалога, който водим с партиите в парламента, в бюджетната комисия. Но това, което искам да уточня, много важно е, че нашето предложение беше общинските съвети да имат възможност сами да преразгледат тези данъчни оценки и да ги диференцират, а не да им се налага някакво задължение чрез Закона за местните данъци и такси.

Водещ: Тоест ще оставите възможност общините, ама те сега могат да ги...

Георги Клисурски: Това е нашето предложение, да. Няма ново задължение автоматично някакво повишаване навсякъде.

Водещ: Не, вашето предложение беше да се актуализира на 2 години според средната цена на имотите.

Георги Клисурски: Не е имало актуализация от 2007 година. Виждате как расте пазарът на недвижими имоти, особено в София, но и в други общини. Така че според нас една актуализация е навременна. Но, пак казвам, финалните увеличения всъщност зависят от общинските съвети.

Водещ: И съвсем финално, понеже вчера ми гостуваше Светослав Бенчев от петролната и газова асоциация, той каза, има толкова много проблеми. Например, защо не се направи една поправка в закона за ДДС, така че да може да не се издава касов бон, всъщност това е проблемът, за да може да се взема гориво и онлайн, тоест да могат да предлагат пакети на клиентите си, а по-нататък защо не и сами да се обслужват на бензиностанциите?

Георги Клисурски: Ами това ми звучи като интересна идея с потенциал. Ние сме абсолютно отворени към разговор с браншовите организации. Ние всъщност непрекъснато водим разговори с тях, така че ще разгледаме и тази идея.

Водещ: Много интересен събеседник сте, каня Ви отново да продължим.

Георги Клисурски: Благодаря Ви!

Водещ: Благодаря Ви за този разговор! Беше важен в този момент, в който сглобката се разбра по бюджета.

Видео