24.03.2025 г.

Водещ: Държавата вече си има бюджет. Това се случва три месеца след началото на календарната 2025 година. За кои групи от обществото този бюджет ще бъде щедър и добър и за кои ще има затягане на коланите? Наш гост по темата е Теменужка Петкова, министър на финансите. Здравейте.

Теменужка Петкова: Здравейте.

Водеща: Госпожо Петкова, когато е приет бюджета за 2024 година, вашият коментар е – днес един добър ден за публичните финанси на България. Как ще определите нощта, в която беше гласувана план-сметката за тази година?

Теменужка Петкова: Нощта, в която беше гласувана план-сметката за 2025 година,  можем да я определим като една важна нощ за публичните финанси на България, затова защото Бюджет 2025 година, освен че, както вече стана публично известно, е възможният бюджет с оглед параметрите и условията, в които работим, той е и важният бюджет. Затова защото се надявам, на първо място, този Закон за бюджета да сложи началото на стабилизацията на публичните финанси в България, тъй като през последните няколко години посоката на развитие на публичните финанси беше променена. Вие знаете, че до 2021 година ние провеждахме една консервативна фискална политика. След това политиката се промени. Когато колегите от ПП-ДБ поеха така да се каже управлението на публичните финанси, нещата добиха съвсем друг вид- започна да се харчи повече от това, което можем да си позволим, започнаха да се теглят заеми, за да се плащат по-високи пенсии и заплати. Всичко това създаде една неблагоприятна ситуация в областта на публичните финанси.

Водеща: Ама този добър ден за българските финанси Вие го казвате за бюджета на Асен Василев, който подкрепяте?

Теменужка Петкова: Винаги е добре да има приет закон за бюджета, защото това дава посоката за развитие на страната. Но впоследствие това, което се случи в Бюджет 2025, показва какви са ефектите от политиката в публичните финанси през последните четири години. Всичко това, което беше натрупано през последните четири години, на практика намери своето отражение в Бюджет 2025, включително и Бюджет 2024, който ние сме подкрепили. Подкрепихме го заради това, защото там имаше добра идея,  свързана с възможността българските общини да участват в разходването на капиталовите разходи, да могат да реализират важни стратегически за съответните региони проекти. Това беше може би една от най-добрите идеи, която ние приветствахме. Но, за съжаление, в хода на изпълнението на бюджета и тази идея на практика беше опорочена, тъй като се оказа, че няма такъв ресурс, какъвто ние сме си представяли, че има.

Водещ: Това, че всички които го приемате този бюджет, не използвате много ласкави думи, не казвате – „това е добър бюджет“, примерно Румен Христов казва – „това е напрегнат бюджет“. Означава ли, че той е компромисен?

Теменужка Петкова: Със сигурност Бюджет 2025 можеше да изглежда по съвсем различен начин. Но, за да изглежда по по-различен начин, е необходимо да има време, за да можем да извършим тази трансформация от тази политика в областта на публичните финанси към една разумна фискална политика, каквато ние от ГЕРБ сме водили винаги. Така че, да, този бюджет е възможният бюджет. Със сигурност може да бъдат направени стъпки в посока той да бъде по-добър, но ситуацията, в която беше изготвен, законодателството, което е прието през последните години и политиките, които са водени в публичните финанси, го направиха възможния бюджет.

Водещ: Какви проблеми решава този бюджет, госпожо Петкова?

Теменужка Петкова: Въпреки всичките критики по отношение на Бюджет 2025, само тук искам да отворя една скоба и да кажа, надявам се, че нито един български гражданин не си мисли, че в рамките на тези два месеца, в които управлява това правителство, ние сме натрупали разходи, за каквито колегата Асен Василев говори – за 18 милиарда. Всички тези разходи имат много ясна разбивка и те могат да бъдат показани откъде всъщност водят своето начало. Само ще кажа, че разходите в областта на социалната и съответно здравноосигурителна сфера са близо 6 милиарда повече за 2025 спрямо 2024 година. Всичко това е резултат, натрупване, ефекти от предходни години. Така че това по отношение на Бюджет 2025 и разходите, за които колегите от ПП-ДБ непрекъснато питат откъде са се появили. Хубаво е те да се върнат назад, да погледнат какво са направили през последните години и това ще даде отговор на техните въпроси.

Водещ: Част от нещата ги направихте заедно.

Теменужка Петкова: Да, то е въпрос и на законодателни решения на практика, но и въпрос на политика в областта на публичните финанси. ГЕРБ през последните четири години няма никакво участие в ръководството на публичните финанси. Ние дори когато управлявахме в така наречената сглобка, ние имахме един единствен министър и това беше вицепремиера госпожа Габриел. Публичните финанси винаги са се управлявали единствено и само от господин Асен Василев. Ние не сме имали…

Водеща: Но имахте мнозинството в парламента, въпреки оценката на Асен Василев като финансов министър тогава и на неговото министерство, да вдигнете в МВР с 51%, в ДАНС с 61%, в ДАТО 75%– мнозинство, което направихте около ГЕРБ в предходното НС, без ПП-ДБ.

Теменужка Петкова: Увеличението на разходите в сектор „Сигурност“ са приблизително 2 милиарда. А това, което ние търсим, са разходи за 18 милиарда. Нали разбирате, че всъщност всички тези коментари…

Водеща: Нали дефицитът беше под 7 милиарда, сега пак търсите 18?

Теменужка Петкова: Това беше дупката от 18 милиарда, за която всички говореха и това, което правим в областта на приходната част, на практика е насочено към това да покрие всички тези прекомерни разходи, които бяха извършени през предходните години. Така че ние с амбицията в приходите се опитваме да покрием прекомерната амбиция в разходите, която беше демонстрирана от предходните управления на колегите от ПП-ДБ. А иначе Бюджет 2025, при всичките критики към него, успява да реши и няколко важни за обществото проблеми. На първо място политиката по доходите, запазва се увеличаването на доходите в областта на публичния сектор с 5%, запазваме политиката по доходите по отношение увеличението на възнагражденията на българските учители, като там най-ниската заплата не може да бъде по-малко от 125 процента от средната работна заплата. Успяхме да заделим ресурс за общините – 1.650 милиарда, увеличението на пенсиите от 1 юли на база на швейцарското правило – заделени са 1.033 милиарда, изпълнението на втория етап на програмата за саниране също е изключително важна стъпка напред.

Водещ: Преди гласуването на бюджета, в интервю пак при нас, в нашето студио, заявихте, че в доклада на МВФ от март месец 2024 г. е записано, че липсват реформи по отношение на приходите, които да покрият непрекъснато покачващите се разходи. Вие какви реформи заложихте в този бюджет сега?

Теменужка Петкова: В рамките на този бюджет, както вече споменах, приходите са изключително амбициозни. Те са амбициозни поради причина, че трябва да бъдат покривани разходите, които са заложени в предходни години, на база действащото законодателство. Това, за което бяха отправени основните критики към приходната част на бюджет 2025, са свързани с увеличаването на приходите от ДДС. Нашата основна цел и нашата визия по отношение на този акцент, свързан с увеличаване на приходите от ДДС, е свързан на първо място с борбата със сивата икономика. Сивата икономика в България, за съжаление, заема един много сериозен дял и тя на практика пречи за нормалния икономически растеж на страната ни. Така че нашият акцент е насочен в тази посока. Анализите на НАП и на компетентните органи показват, че сивата икономика намира най-силно изражение именно по отношение на ДДС. Затова ние сме насочили нашите усилия там. Това, което предвиждаме и за което и колегите от опозицията ни упрекват, е увеличаването на приходите от ДДС с 6 милиарда лева на практика – при изпълнение от 18 милиарда за 2024 г., в Бюджет 2025 ние сме заложили 24 милиарда приходи от ДДС. Но, ако трябва да направим анализ на това как се формира тази разлика от 6 милиарда, на практика ще видим, че 2,3 милиарда е всъщност ефекта върху приходите от ДДС от макрорамката – тоест това, което икономиката ще произведе, и 3.9 милиарда са мерки, които НАП и Агенция „Митници“ предлагат в областта на повишаване на приходната част по отношение на ДДС.

Водеща: Тоест Вие казвате, че във вашия мандат като финансов министър, в неговата първа година, ще бъдат повишени с 33% приходите от ДДС?

Теменужка Петкова: Това е заложено в бюджета.

Водеща: Ще го изпълните ли?

Теменужка Петкова: Надявам се. Тук изключително много разчитам на колегите от двете приходни администрации и на колегите от Министерството на финансите, така че трябва да имаме пълна мобилизация, за да можем наистина да изпълним този амбициозен план.

Водеща: Но това не е отговор на въпроса за реформите. Какви реформи има заложени в този бюджет?

Теменужка Петкова: На първо място по отношение на приходната част ние сме предвидили няколко вида мерки, една част от тях са дискреционни, които са свързани с промени в законодателството, друга част от тях са общи мерки. Една от мерките, на които разчитаме изключително много, е разширяването на обхвата на стоките, които са с висок фискален риск и съответно повишаване на усилията ни по отношение на фискалния контрол върху този кръг от стоки. На практика това даде възможност в рамките на 2024 година, тази промяна, която направихме миналата година в законодателството, даде възможност НАП да изпълни събираемостта по отношение на ДДС. Предвиждаме и възстановяване на по-ниския праг за регистрация по ДДС. Тук колегите от ПП-ДБ имат сериозни критики, но оценката на НАП показва, че 139 милиона не биха постъпили в бюджета, ако този праг не бъде върнат обратно на 100 хиляди лева, а не 166 хиляди.

Водещ: Други оценки показват обаче, че когато този праг е променян и е вдиган, това по никакъв начин не е повлиявало на събираемостта.

Теменужка Петкова: Колегите от НАП са на друго мнение. Те представиха анализи от които става ясно, че от това повишаване на прага за регистрация по ДДС, ние ще загубим приходи от 139 милиона.

Водеща: Госпожо Петкова, моля обяснете ни разбираемо – ако има дефицит от 7 милиарда, защо ни е да теглим дълг от 19 милиарда?

Теменужка Петкова: Другата голяма спекулация по отношение на лимита на дълга, която беше лансирана в публичното пространство и колегите от опозицията непрекъснато повтарят. Наистина бих искала да обясня на достъпен език за какво става дума. 18.9 милиарда е лимитът на дълга съгласно Закона за бюджета за 2025 година. Това не означава, че този лимит на дълга ще бъде достигнат. Това е една възможност. Какво включва лимитът на дълга? Лимитът на дълга включва, освен финансиране на  текущия дефицит, той предвижда и финансиране на предишни стари задължения от предходни години, падежиращи дългове от предходни години, предвижда възможността за определени финансиращи операции, в това число в този лимит на дълга е предвидена възможност със Закона за бюджета, в случай на необходимост и преценка от страна на правителството, да бъде използван ресурс, който да бъде насочен към увеличаване на капитала на държавни търговски дружества, които имат важно стратегическо значение. Това са търговски дружества с изключително и само държавна собственост, това са дружества, свързани с отбраната на страната, свързани с енергийния сектор, с образованието, със земеделието, здравеопазването и икономическия растеж. Така че аз не виждам нищо притеснително. Това е една възможност, една опция.

Водеща: А защо си я дадохте тази възможност?

Теменужка Петкова: Дадохме си я, защото очакваме да има определени предизвикателства. Защото господин Асен Василев направи необходимото, за да може от държавната енергетика да излязат 5.4 милиарда лева. Нали разбирате, този стратегически сектор за страната, за икономиката и за националната сигурност, че на практика беше обезкървен.

Водеща: Вие какво направихте, за да спрете обезкървяването?

Теменужка Петкова: Това, което ще направим, е да направим всичко възможно, така че секторът и държавната енергетика, БЕХ да може да изпълнява инвестициите, които е заложил.

Водеща: Ще им вземете ли пак печалбата?

Теменужка Петкова: Предвидено е в бюджета да бъде взет този дивидент, така както повелява и националното законодателство.

Водеща: Е каква е разликата с политиката на Асен Василев?

Теменужка Петкова: Разликата е, че тази политика беше наложена от господин Асен Василев и е много трудно да я пресечем сега изведнъж, защото пресичането на този вид политика изисква съответните действия.

Водеща: Ама няма да я пресичате и в следващите четири години, ако се съди по рамката?

Теменужка Петкова: Това е въпрос на преценка и на това как ще изглежда бюджетът за следващите години.

Водеща: Но сега сте преценили да не я пресичате, така ли?

Теменужка Петкова: На този етап няма да я пресечем, просто, защото сме принудени от обстоятелствата. То е свързано с консолидацията.

Водещ: А кое е по-трудно – да пресечете нещо, което сте критикували през годините, или да го продължите на фона на това, което е запечатано и хората помнят как сте критикували тази мярка?

Теменужка Петкова: Само да напомним, ние влязохме в управлението, когато бюджетната процедура беше приключила отдавна по изготвянето на Бюджет 2025. Всички бюджетни процедури бяха проведени, всички консултации със заинтересованите страни бяха приключили и всъщност нашето правителство имаше задачата да представи един проект на Закон за бюджета, който нямаше как да се различава съществено от това, което беше изготвено до настоящия момент. Тоест ние не сме участвали в цялата бюджета процедура, за да можем да проведем определени политики. В рамките на 2 месеца, разбирате, че това няма как да се случи.

Водеща: Защо едни и същи разходи обаче два пъти ни ги пишете на сметката, госпожо Петкова?

Теменужка Петкова: Кои разходи?

Водеща: Един път капиталовата програма от 10 става 15 милиарда и втори път искате да теглите външен дълг да увеличите дяловете на държавните дружества, които пак се занимават с инвестиционни намерения. Как ще обясните това припокриване? Вчера Любомир Каримански пред Светльо Иванов в „120 минути“ ни отвори очите.

Теменужка Петкова: Така ли? Няма такова припокриване. Нека първо да обясним за капиталовите разходи. В Бюджет 2024 година по програма са заложени приблизително 10 милиарда – 9.992 милиарда, мисля че бяха заложени като капиталови разходи. Изпълнени са малко над 6 милиарда. Това, което е заложено в Бюджет 2025, са 13 милиарда разходи капиталови. Тези капиталови разходи са разделени в две групи – едната е капиталовите разходи, които ще се финансират с национални средства, а другата част от капиталовите разходи, която е 6.3 милиарда, ако не ме лъже паметта, са средствата, които ще бъдат усвоени за капиталови разходи с европейски средства. В това число, в тези 6 милиарда, които са свързани с европейското финансиране, се включват и капиталовите разходи, свързани с ПВУ. Те са 3.043 милиарда лева. 1.8 милиарда са средствата по оперативните програми и 1.5 милиарда са средствата за ДФ „Земеделие“. Първо, само за Ваше сведение и на българските граждани, европейското финансиране по отношение на капиталовата програма има неутрално отражение спрямо бюджета – тъй като колкото са планирани в приход, толкова е планиран и разход. Тоест по отношение на бюджета няма съответното отражение. Така че по отношение на капиталовите разходи има много спекулации, но те, за съжаление, не са верни и не отговарят на действителността. А по отношение на 2.5-те милиарда държавна гаранция, имате предвид? 2.5-те милиарда държавна гаранция за ББР е предвидена да бъде дадена възможност на ББР да изтегли дълг, за да може да бъде реализиран вторият етап на програмата за саниране, която обхваща периода 2025-2029.

Водеща: Но това не е ли тъкмо същото, което казва господин Каримански? Един път се финансира през капиталовата програма, един път - през държавни гаранции.

Теменужка Петкова: През капиталовата програма не се финансира санирането. Аз казвам, че държавната гаранция на ББР, така пише в закона, всеки, който желае, може да го провери, е предназначена за това ББР да осигури финансиране, така, както беше и в рамките на първия етап на програмата, за да може да бъде изпълнена националната програма за период до 2029 година. Капиталовите разходи са в рамките на тази бюджетна година и те са разделени на две групи – едната е свързана с европейското финансиране, другата - с националните капиталови разходи.

Водещ: Обяснете ни, моля Ви, философията, нещо, което пак Любомир Каримански забеляза – вземаме печалбата на дружествата от енергетиката, даваме държавни гаранции да теглят кредити, които обаче са скъпи. Защо постъпваме така? Ако ние имаме пари, с които да разплатим нещо, защо ни е да теглим кредити и после да връщаме по-скъпо?

Теменужка Петкова: Инвестициите, които предстоят пред енергийния сектор, са изключително големи, те са много сериозни. В разговор с енергийния министър стана ясно, че тук говорим за инвестиции приблизително около 15 милиарда, които следва да бъдат извършени в следващите няколко години. Реализацията на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, един изключително важен стратегически  за България проект, който е свързан с осигуряването на съответния ресурс. Язовирът „Яденица“. Въобще всичко това е свързано с много сериозни инвестиции, които трябва да бъдат направени. Нали не смятате, че дивидентът, ако бъде оставен в тези дружества, ще даде възможност те да покрият тези разходи? Тук става въпрос наистина за един голям обем от разходи за инвестиции, които трябва да бъде дадена възможност на държавните дружества да изпълнят.

Водеща: Но има ли разлика, ако 2 милиарда почти се използват без лихва и се ползват с лихва? Ако ние може да си купим част от жилище със собствени средства, по-изгодно ли е да вземем за цялото жилище да плащаме лихва?

Теменужка Петкова: Източниците на финансиране, когато се реализират такъв тип инвестиционни проекти, могат да бъдат различни. Разбира се, всяко едно търговско дружество и БЕХ, Министерството на енергетиката ще направят преценка кое е най-добро в съответната ситуация. Така че тук, разбира се, нищо не може да се прави ад хок. Всичко това, което ще се случва по отношение на финансирането на тези важни проекти, ще бъде свързано със сериозни анализи.

Водещ: Госпожо Петкова, защо оставихте частните болници да продължават да купуват лекарства с държавни пари, но без търгове?

Теменужка Петкова: По отношение на частните болници и законодателството в областта на обществените поръчки, има решение мисля, че на Европейския съд в тази посока. Не съм запозната в детайли, но знам, че има определени нюанси по отношение на това дали този тип възложители на практика попадат в категорията лица, които трябва да възлагат обществени поръчки.

Водеща: Извинете, срещу нас има процедура, съдят ни за това, че нямаме подобно законодателство. А как смятате, дали е справедливо частните болници с нашите пари да купуват без търгове?

Теменужка Петкова: Това е въпрос на законодателство. Законът за обществените поръчки докато не бъде променен от законодателя, той ще бъде прилаган такъв, какъвто е.

Водеща: Ама законодателят има мнозинство в НС, това не се променя и четири пъти се отхвърля това предложение?

Теменужка Петкова: Предполагам, че отново ще бъдат направени анализи, отново ще се търси решение по този въпрос.

Водеща: Справедливо ли е към парите ни, защото това са нашите пари?

Теменужка Петкова: Всички публични средства се разходват по определен ред и той е разписан в Закона за обществените поръчки. Към настоящия момент в Закона за обществените поръчки частните болници попадат в изключенията. Така че това, което можем да кажем, е това, което пише в закона.

Водеща: Ще инициирате ли мнозинството да ги преместите там, където им е мястото – при провеждане на търгове, когато става въпрос за харчене на публичен ресурс?

Теменужка Петкова: Водят се разговори с ЕК – това, което знам, по отношение на прилагането на тази разпоредба.

Водещ: Голяма тема, която беше широко дискутирана, обсъждана от всички хора в обществото – държавните магазини. Защо приехте тази идея на Пеевски, госпожо Петкова?

Теменужка Петкова: Това беше предложение, както знаете, между първо и второ четене на колегите от ДПС-Ново начало. Смятам, че тази тема  е много актуална към настоящия момент. Разбира се, всичко това, което е свързано с търсене на възможност за намаляване цените на стоките, на хранителните продукти, трябва да бъде обмислено и трябва да бъде анализирано. Не трябва да бъде отхвърляна нито една такава възможност. Що се отнася до трактовката, че това са щели да бъдат магазини в „Български пощи“, аз мисля, че в Закона за бюджета и предложението, което беше направено и прието, няма записана подобна разпоредба, че това ще бъдат „Български пощи“. Аз си спомням за една друга опция за „Български пощи“, когато колегите от ПП-ДБ предлагаха там да се осъществява телемедицина, на практика през офисите на „Български пощи“. Но идеята за такъв тип магазини стана ясно, че е лансирана и от нашите партньори в управлението - и колегите от БСП са имали подобни идеи, и колегите от ИТН също са лансирали подобна идея – като те са споделяли за опита и това, което са видели в Испания с подобен тип магазини. Така че предстои…

Водещ: В Испания е било само предложение, никога не е проработило.

Теменужка Петкова: …предстои да разберем. Бъдете сигурни, че когато се тръгне в тази посока, ще бъдат направени съответните анализи, за да може да бъде оценена цялостно ситуацията.

Водеща: То направо се е тръгнало. Може ли само да ни кажете…

Теменужка Петкова: След като е влязло в закона, разбира се, че ще се тръгне. Но, за да се осъществи такава идея, ще бъде направен съответен анализ.

Водеща: Бихте ли ни казали името на един финансов или икономически експерт, който да каза в публичната дискусия – тази идея е добра?

Теменужка Петкова: Не мога да Ви кажа. Това е предложение на народните представители, то е гласувано в зала, прието е в закона…

Водеща: Търсих и проверявах, няма такъв. Нито в нашето студио, нито някой някъде е изказал положителна оценка за тази ваша инвестиция с нашите пари. Това какво Ви говори?

Теменужка Петкова: Това е предложение, което е прието от пленарна зала. Това е предложение, което е станало част от Закона за бюджета – така че ние като изпълнителна власт трябва да го приведем в изпълнение. Пак казвам, след, разбира се, анализ по отношение на възможностите, които биха се дали, за да се случи такова търговско дружество да може да бъде създадено.

Водещ: Добре, казвате няма да са в пощите, а къде, какъв е планът, къде да се разположат тези магазини?

Теменужка Петкова: Както вече споменах, ще бъде правен анализ. Със сигурност колегите от Министерството на земеделието ще извършат сериозен анализ в тази посока. Между другото, в настоящия момент, колегите от Министерството на земеделието разработват един проект на закон, който е свързан отново с темата за надценките, за присъствието на българската продукция в големите вериги магазини. Така че може би тук ще бъде направен наистина един много сериозен анализ на това предложение и ще се търси най-добрия за българските граждани вариант.

Водеща: Добре, какво подкрепихте тогава – колко магазини, къде?

Теменужка Петкова: Това няма как да бъде казано в закона. Както вече споменах, предстои да бъде извършен анализ. Само при един анализ и при една визия по отношение на реализирането на тази идея могат да бъдат набелязани съответните елементи от реализацията на тази концепция.

Водеща: Тези 10 милиона за какво отиват?

Теменужка Петкова: Това ще бъде капиталът на дружеството – тези 10 милиона ще видим, когато е ясна концепцията за създаването на дружеството и то как ще работи, в какъв формат, така че да можем да преценим как ще се изразходват тези средства.

Водещ: А как реално очаквате да се конкурират едни магазини и да ни донесат на нас по-добри, по-справедливи цени, с 10 милиона капитал нещо да се конкурира с магазини, с вериги, които генерират обороти от няколко милиарда?

Теменужка Петкова: Както вече споменах, предложението е това да бъде капиталът на дружеството. Ако такава идея бъде развита и тази идея се реализира, безспорно ще бъде необходимо да се направи допълнителен анализ по отношение на това необходим ли е допълнителен ресурс, за да може да се реализира една такава идея. Но аз смятам, че…

Водеща: Да даваме още?

Теменужка Петкова: Казвам, че ще се направи анализ. Този анализ може да покаже, че 10 милиона са много и че трябват по-малко, може да покаже, че трябват не 10, а трябват 11 милиона. Така че това всичко е въпрос на анализ. Това е едно предложение на народните представители, което е прието в Закона за бюджета и предстои да бъде анализирано.

Водеща: Само да си представим как работят такива проекти. Какъв успех пожънаха близо стоте държавни бензиностанции, които започнахте да правите през 2020 година?

Теменужка Петкова: Както знаете, този проект на практика не успя да бъде реализиран докрай така, както го бяхме замислили. Идеята беше отново да се работи в интерес на гражданите, в интерес на това да има по-голяма конкуренция, за да бъдат постигнати по-добри цени за българските граждани. И аз смятам, че няма нищо лошо в това подобни идеи да бъдат обсъждани и да бъде търсена възможност за тяхната реализация.

Водеща: А колко платихме за тази провалена идея, само да ни припомните?

Теменужка Петкова: Нищо не сме платили, какво трябва да платим?

Водеща: Заплатите на 30 души персонал, които работиха три години там – 815 хиляди лева в бюджета, трансферирани към тази компания.

Теменужка Петкова: Тези 815 хиляди по всяка вероятност не са усвоени, тъй като нищо не е, не мога да говоря за предходните периоди, но със сигурност мога да кажа, че тези хора, които са назначени там и са работили, естествено те трябва да получат съответното възнаграждение.

Водещ: Уверявате ли ни, че тези държавни магазини ще заработят и няма да се случи като с Държавната петролна компания?

Теменужка Петкова: Уверявам ви, че ще бъде извършен много сериозен анализ преди да се пристъпи към каквото и да било в тази посока. Но, пак казвам, всичко онова, което би довело до възможност българските граждани да плащат по-малко за определени стоки и услуги, смятам, че е добра възможност и не трябва да бъде пропускана. Нека да опитаме, нека да видим дали може да се реализира тази идея.

Водеща: Кога може да се реализира? От 1 януари догодина примерно можем ли да ходим в пощата да си купим  кашкавал и да си обърнем левовете в евро?

Теменужка Петкова: Колегите от Министерството на земеделието и храните ще дадат най-точен отговор тогава, когато бъде публикуван Закона за бюджета в Държавен вестник, влезе в сила и те официално ще имат възможност да работят по тази тема.

Водещ: Пощите ще са едни от местата, които са ангажирани и със смяната на валутата, ако България бъде приета в еврозоната. Готови ли са пощите ни и пощенските клонове за обмяната на валутата, госпожо Петкова?

Теменужка Петкова: Всичко онова, което зависи от МФ по отношение на осигуряване на финансиране, свързано с „Български пощи“ и обмяната на валутата, е направено. Самата готовност на пощите - това е въпрос от компетентността на колегите от МТС. Аз се надявам, разбира се, че там всичко е под контрол и процесът се наблюдава.

Водеща: Кой ще упражнява контрол обаче върху транзакциите там, защото те са извън обсега на БНБ, на финансовото разузнаване?

Теменужка Петкова: В Закона за въвеждане на еврото ясно е посочено кои са  съответните контролни институции, които имат правомощие да упражняват такъв контрол. По Закона това е БНБ, те ще осъществяват такъв контрол, КФН, КЗП. Така че всички тези компетентни органи знаят какви са техните ангажименти. Използвам случая да уверя българските граждани, че държавата ще бъде на своето място и няма да допуснем проблеми в тази посока.

Водеща: Споделяте ли мнението на Асен Василев пред Нова телевизия, че Росен Желязков иска да ни вкара в еврозоната, но не е сигурен, че подкрепа има от мнозинството в НС?

Теменужка Петкова: ПП ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов вкараха България в чакалнята на еврозоната през юли 2020 година, тогава, когато господин Асен Василев сигурно и още други български граждани излязоха на протест. Ако си спомняте, това беше денят 9 юли 2020 година, когато ние влязохме в чакалнята на еврозоната. Така че всичко онова, което зависи от ГЕРБ, по отношение на еврозоната, ще бъде направено и това е наш основен приоритет.

Водещ: Как разчетохте поведението на лидера Ви, който казва, че Вие не сте негов министър?

Теменужка Петкова: Премиерът Борисов, аз съм била негов министър в няколко правителства и за мен е било чест и удоволствие да работим заедно.

Водеща: Коментарът му беше за сегашното.

Теменужка Петкова: Правителството е с мандата на ПП ГЕРБ.

Водещ:  И ГЕРБ са извън управлението, казва той, просто са дали мандата си.

Теменужка Петкова: Ние управляваме в коалиция с други две партии и ползваме подкрепата на колегите от ДПС-ДПС.

Водещ: Патеричка сме, казва Бойко Борисов.

Теменужка Петкова: Това е конфигурацията, която управлява страната.

Водеща: А кой осигури гласовете на Пеевски за бюджета – Борисов или Желязков?

Теменужка Петкова: Никой не е търсил подкрепа извън управляващата коалиция от други политически сили. Но никой не може да спре която и да е парламентарна група, да гласува така, както е преценила. Всъщност подкрепата на Закона за бюджета от всички парламентарни групи, в това число определени текстове от закона бяха подкрепени и от колегите от ДБ, наистина постъпиха отговорно, и това мисля, че беше правилната и отговорна позиция в този момент.

Водеща: Въпросът е, когато Борисов казва това - да дойде Росен Желязков да си намери мнозинство в парламента, преди това каза – сега със 120 гласа как да приемем бюджета? Без Пеевски нито можем да приемем бюджет, нито да вземем някакви решения. Това някакво осветляване на присъствието на Пеевски в мнозинството ли е?

Теменужка Петкова: Такова осветляване не е нужно, защото такова присъствие на практика няма. Аз вече споменах…

Водеща: Как щяхте да изберете конституционния съдия Орлин Колев без ДПС на Пеевски?

Теменужка Петкова: Управляващото мнозинство е ясно идентифицирано – то се състои от три политически субекта – ГЕРБ, БСП и ИТН, с парламентарната подкрепа на ДПС-ДПС. Това е мнозинството, което управлява страната. Всичко друго е въпрос на спекулации …

Водеща: Кое мнозинство избра Орлин Колев за конституционен съдия?

Теменужка Петкова: Изборът на конституционния съдия, всеки има право да гласува така, както прецени и както…

Водеща: Без ДПС на Доган и с Пеевски?

Теменужка Петкова: Казвам, че всеки има право да подкрепи или да не подкрепи някой. Така са преценили колегите, така са подходили.

Водещ: Нали имате документ, в който всеки има права и всеки има право да се изразява по отношение на номинациите за регулаторите. Как ще избирате останалите за регулаторите – хората на Доган ще имат ли право на глас?

Теменужка Петкова: Така, както е записано в споразумението за съвместно управление, така ще бъде.

Водеща: Какво казва то? Трябва ли и четирите формации да подкрепяте кандидатите за регулаторите?

Теменужка Петкова: По отношение на регулаторите няма такава опция. По отношение на избора на областни управители има такава възможност. Всеки един от съответните участници в коалиционния формат да може да предлага съответни кандидатури, които трябва да бъдат одобрени от Съвета за съвместно управление.

Водеща: В този контекст - определете Делян Пеевски – управляващ или опозиция?

Теменужка Петкова: Може би за трети път ще кажа, че управляващото мнозинство е ясно идентифицирано – то се състои от ГЕРБ, БСП, ИТН, с подкрепата на ДПС-ДПС. Това е мнозинството.

Водеща: Имаше протести срещу участието на Пеевски във властта, Вие подкрепяте ли ги?

Теменужка Петкова: Всеки има право да протестира, ние сме демократична страна, така че всеки може да протестира както намери за добре и каквато вътрешна потребност изпитва.

Водеща: Вие изпитвате ли такава вътрешна потребност да подкрепите – Пеевски – не  във властта?

Теменужка Петкова: Аз изпитвам вътрешна потребност да си свърша работата, да бъда наистина един отговорен министър на финансите на България и да се опитаме с общи усилия да изведем ситуацията, в която се намира. Искам само да отбележа, че всяка една от политическите сили, която застана зад това правителство, от нашата коалиция, направи много сериозни компромиси в името на България и в името на това България да има редовно правителство. В противен случай отново щяхме да влезем в спиралата избори, които не водят до нищо различно.

Водеща: Не отговорихте на въпроса.

Теменужка Петкова: Отговорих, това е моята цел – да бъда добър финансов министър доколкото мога. Ще дам всичко от себе си. И аз, и колегите от правителството работим единствено и само в интерес на България.

Водещ: Буквално на финала – вот на недоверие се коментира заради разпускането на МЕЧ в НС. Каква развръзка очаквате и защо още не сте призовали и вие за преразглеждане, тъй като ваши коалиционни партньори го направиха?

Теменужка Петкова: Госпожа Киселова е доцент, тя е преподавател по конституционно право. Предполагам, че когато е взела това решение, тя се е позовала на съответните разпоредби в правилника за организацията и дейността на НС. От друга страна, господин Василев също е юрист. Може би трябваше да се намери някакъв по-, как да кажа по-достъпен, диалогичен начин да проведат този разговор, да се проведе и разговор в рамките на съвета, който е свързан с обсъждането на всички въпроси в рамките на парламента, за да може да се намери един добър изход от тази ситуация, а не да се отправят заплахи, ултиматуми и начин, който не съответства на нормалните отношения.

Водещ: Благодарим ви за този разговор.

Теменужка Петкова: И аз благодаря.

Видео