Владислав Горанов: Бюджетът не може да замести икономиката
22.03.2020 г.
„Всички мерки, които анонсираме, са свързани не с ограничаване правата на хората, а да се създаде предпоставка и невъзможност за неразпространение на заразата. Те ще важат особено и само по време на извънредното положение“. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Неделя 150“ по Българското национално радио. „Ние сме предприели мерки основно в две насоки – едната е да осигурим гъвкавост с допълнителната капитализация на ББР, така че с инструменти през търговските банки да им се даде възможност да бъдат по-гъвкави със своите клиенти, без да търпят значителни щети.“, обясни той и допълни, че се работи и с Асоциацията на банките в България, които съвместно с БНБ също обсъждат мерки, които да намалят натиска върху тези длъжници, които в първите моменти ще усетят невъзможност да обслужват своите задължения. Според него не може да се говори за мораториум върху кредитите: „Не приемаме този популистки ход, който наистина може да влоши състоянието на търговските банки, а помагаме с ресурс от страна на държавата и регулаторни мерки от страна на банковия надзор“.
„Има някакво грешно разбиране, че ЕК ще раздава нови пари на отделните държави. Това, което европейските институции решиха, е, че от началото на февруари вече разпределените бюджети от действащия програмен период по отделните оперативни програми могат да бъдат използвани за борба с коронавируса, т.е. те ни казаха: „Вашите пари може да ги използвате и ние ще Ви ги признаем за допустими разходи за всички мерки, които можете да докажете, че са свързани с преодоляване на епидемията. Това не са нови пари, не са допълнителни пари които тя разпределя. Това са си нашите европейски фондове, ще използваме всички резерви, които имаме от тях като недоговорени суми, ще се приоритизират и някои вече договорени разходи, разясни министър Горанов.
„Бюджетът не може да замени икономиката, той е нейна функция и е само един механизъм за преразпределение. В този смисъл гласовете на тези, които изпитват стопански неудачи държавата да даде, са малко прибързани“, посочи той. По думите му втората роля на бюджета, освен допълнителната капитализация на ББР, ще бъде насочена към субсидиране на онези работодатели, които имат планове да запазят част от заетостта си и да участват солидарно в обема на заетостта на своите работници. Финансовият министър анонсира, че през следващата седмица предстои правителството да приеме програмата, с която ще се изясни точният механизъм за участие на държавата в тази насока в съотношение 60/40. Той призова българските бизнесмени внимателно да преценят важността на работниците си и да не бързат да ги освобождават. „Допреди няколко месеца се водеха разговори за внасяне на работници от различни екзотични дестинации, за да се гарантира възможността на бизнеса да работи, сега е моментът бизнесът да прецени доколко е важен човешкият фактор и заедно с държавата да запазят заетостта през следващите месеца“, апелира той. Мнението на министъра е, че първите сектори, които е редно да получат тази подкрепа от страна на държавата, са директно засегнатите – на които беше наложено частично или почти напълно да прекратят дейността си от 13 март със заповед на министъра на здравеопазването.
Министърът на финансите напомни, че сред въведените законодателни мерки е промяна на срока по отношение на декларирането и внасянето на корпоративния данък. „Очаква се доста сериозно отстъпление за фиска, поне временно, поради липсата на вноски от страна на фирмите, тъй като отлагането на срока за деклариране е свързано с отлагане на срока за авансовите вноски по ЗКПО“, допълни той. Парламентът реши да отложи срока на деклариране и изготвяне на годишните финансови отчети до юни, успоредно с това дава пълна свобода на юридическите лица сами да предвидят и да си определят печалбата, върху която да правят авансови вноски, като, естествено, могат да посочат и цифрата нула, т.е. разчитаме на преценката на всеки търговец да оцени работата си.
Той изрази резерви и учудване от приетото решение на НС за т.нар. таван върху цените на определени стоки, според него тази мярка би довела до дефекти и той би предложил тя да бъде преразгледана. „Подобни мерки, дори в криза като тази, са неработещи и те по-скоро биха довели до проблем с недостиг на предлагане на определени стоки, отколкото да решат несъществуващ на този етап проблем пред нашия пазар. Не харесвам този текст и не искам да действа“, категоричен е министър Горанов.
Цялото интервю на министър Владислав Горанов може да видите тук.