28.10.2008 г.

Днес, 28.10.2008 г., министърът на финансите Пламен Орешарски участва в третата годишна среща на бизнеса с правителството на тема: „Финансовата криза: България в глобалната икономика\", организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и в. „Капитал\".

В своето изказване финансовият министър заяви, че икономическата и фискална политика на правителството е насочена към поддържане на постигнатата трайна макроикономическа устойчивост, стимулиране на конкурентноспособността на икономиката и качеството на социалните системи за подобряване на стандарта на живот.

Благоразумната фискална политика и стабилният паричен режим съдействат за поддържане на постигнатите нива на макроикономическите показатели, отчетени през последните години - устойчив икономически растеж, ръст на инвестициите, намаляваща безработица - отбеляза още министърът на финансите. Провежданата антициклична фискална политика е съобразена с препоръките на Европейската комисия и Международния валутен фонд за дългосрочна стабилност на публичните финанси.

Пламен Орешарски заяви, че целите на фискалната политика се реализират при спазване на принципите за ефективно управление и разпределение на публичните ресурси в съчетание с продължаващо усъвършенстване на регулаторните механизми и засилване на контрола върху тяхното функциониране.

Министър Орешарски направи кратък преглед на политиките в Бюджет 2009, като подчерта, че те продължават осъществяваните през последните години политики и мерки, ориентирани към ускоряване темповете на икономически растеж, стимулиране на инвестиционната активност и заетостта чрез данъчно-осигурителната политика, както и към подобряване на ефективността и разпределението на публичните ресурси за приоритетни области и повишаване качеството на публичните финанси. Провежданата политика за насърчаване на бизнеса и заетостта чрез създаване на условия за благоприятен инвестиционен климат и гъвкавост на пазара на труда е в подкрепа на социално-икономическото развитие на страната. Тази политика предоставя възможност и ще продължи да осигурява ресурс за по-силна социална ангажираност на бюджета към всеки български гражданин и най-вече към по-възрастното поколение.

Финансовият министър отбеляза, че основните инструменти за запазване устойчивостта на макроикономическите позиции са поддържането на консолидираните разходи (без вноската в общия бюджет на ЕС) до 40% от БВП, както и на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3% от БВП, при отчитане влиянието на икономическия цикъл, и отговарящи на определените в Конвергентната програма (2007-2010 г.) средносрочни цели за поддържане на положителна бюджетна позиция през програмния период.

Реалният растеж на икономиката за 2009 г. се прогнозира да бъде 4.7%, като се очаква положителното развитие на икономиката да продължи и през следващите години с умерени темпове. Очакванията за преки чуждестранни инвестиции в икономиката за 2009 година са за 5.3 млрд. лева. Предвидената инфлация в края на годината е 5.4 %, а средната за периода - 6.7 %.

Параметрите на Бюджет 2009 са определени при съобразяване с идентифицираните основни рискове пред фискалната политика, свързани най-вече с високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, запазване темпа на инфлация над средноевропейските нива, възможно забавяне на вътрешното търсене и растежа като резултат от забавените темпове на растеж на световната икономика и на растежа в страните от еврозоната - заяви министърът на форума.

Той отбеляза още, че поддържането на положителна бюджетна позиция и на значителен фискален резерв осигуряват адекватен буфер и възможност за реакция в случай на неблагоприятен сценарий за икономическото развитие, предвид дисбалансите в световната икономика и повишените външни рискове, свързани с финансовата нестабилност на международните пазари.

Наличните солидни валутни и фискални резерви, както и добре капитализираната и ликвидна банкова система правят българската икономика сравнително стабилна и добре подготвена да посрещне преките негативни ефекти на глобалната финансова криза.

Министър Орешарски обясни, че в условията на глобална финансова криза, оценката на икономическите рискове се свежда до следните направления:

• Постепенно поскъпване на кредитния ресурс водещо до ограничаване на кредитирането и забавяне на ръста на кредитите;

• Намаляване растежа на износа вследствие по-голямо забавяне темповете на растеж на страните от еврозоната;

• Преоценка на риска за страните с нововъзникващи пазари, водещо до намаляване на чуждите инвестиции.

Пламен Орешарски заяви още, че в Бюджет 2009 са включени мерки, израз на активната икономическа политика на правителството, целящи стимулиране на икономиката и поддържане на инвестиционната активност, както и редица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. Като основен инструмент на правителството за противодействие на кризата министърът представи предложените мерки, групирани в три пакета:

• Пакет „Икономическа активност\" - мерките са носочени към разширяване на публичната инвестиционна програма.

• Пакет „Пазарна гъвкавост\" - предвижда се възможност за осигуряване на достъп до кредитен ресурс на малкия и средния бизнес, посредством увеличаване капитала на „Българска банка за развитие\" АД, чрез Фонд за капиталови инвестиции и Национален гаранционен фонд. Предвидени са редица мерки за поддържане на благоприятни бизнес условия за привличане на инвестиции и задържане на чуждестранните инвеститори, които са насочени предимно към по-добро административно обслужване на бизнеса, в т.ч. ускоряване възстановяването на ДДС, опростяване на регулаторните режими и намаляване на административните тежести, прилагани от страна на местните органи на власт и др. Предвидена е и възможността на създаване на бизнес паркове, които ефективно ще подпомогнат бизнес климата, както в краткосречен, така и в средносрочен план.

• Третият основен пакет - „Гъвкавост на социалните мрежи\" цели oсигуряване на гъвкавост и сигурност на пазара на труда и включва мерки, насочени към стимулиране търсенето на работа, разкриване на нови работни места и усъвършенстване на социалните мрежи.