29.10.2011 г.

В началото на ноември се очаква Гърция да получи шестия транш от договорената програма с МВФ и ЕС от 8 млрд. евро, така че е налице временното решение за страната. До края на годината ще бъде подготвена и дългосрочната програма за Гърция, така че считаме, че тя няма да обяви фалит. Това прогнозира в интервю за предаването "Събота 150" на БНР заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева. По думите й, вече съществува модел за преодоляване на дълговата криза, който не е временен, а е перспективен и ориентиран към растеж.

Тя определи като "недвусмислено положителна" първата реакция на международните финансови пазари след решенията на Европейския съвет и страните от еврозоната от 26 октомври, тъй като бе постигнато политическо съгласие по няколко основни елемента. На първо място да се търси устойчиво решение за Гърция, което има за цел да се намали съотношението на гръцкия дълг към БВП до 120% през 2020 година. За целта не само държавите, но и частният сектор, трябва да вземат участие. 50% е предложеното номинално намаление върху условния гръцки дълг, който притежават частните банки. Затова ще бъде въведена и нова многогодишна програма на МВФ и ЕС, която предвижда финансиране до 100 млрд. евро. "Програмата ще бъде съпроводена с много усилия от страна на гръцкия народ и правителство за постигане на финансова и фискална стабилност", подчерта Боряна Пенчева.

Ресурсът на временния Европейски инструмент за финансова стабилност се очаква да бъде увеличен до около 1 трлн. евро. Ще се търси и взаимодействие с други държави като Бразилия, Русия, Индия и Китай, за да могат и те да участват в съфинансирането на операции по финансова подкрепа на европейските механизми за подпомагане. Основна цел е и да се увеличи достъпът на банките до финансиране чрез координиран подход в рамките на ЕС, като временно (до средата на следващата година) се повиши първичният капитал от първи ред на банките до 9%, поясни още заместник-финансовият министър. Всички тези мерки са съпроводени с твърд ангажимент от страна на държавите за структурни реформи и финансова стабилност, посочи Пенчева. Конкретните преговори с частните банки предстоят, но според нея настоящият модел дава основание за оптимизъм.

Зам.-министър Боряна Пенчева увери още, че българските банки са стабилни. В България има постоянни изисквания за поддържане на висока капиталова адекватност на банките и в момента тя е над 15%. Това важи и за клоновете на гръцките банки у нас. Банките в България имат както капитал, така и достатъчно ликвидност и ръст на депозитите в последно време. Боряна Пенчева бе категорична, че създавайки резерви, банките трябва да гарантират и способността си за кредитиране на реалния сектор, за да няма предпоставки за забавяне на кредитирането и на растежа.

Заместник-финансовият министър отново подчерта твърдата позиция на българското правителство против идеята за намаляване на дела на националното съфинансиране по европейските фондове за държави-членки, които прилагат механизми за финансова подкрепа. Подобно решение е дискриминационно и ще демотивира държавите, които спазват изискванията на Пакта за стабилност и растеж, каквато е България.