18.02.2015 г.

„Когато на 7 ноември влязохме в кабинетите си, очаквано първата ни задача беше да осигурим финансовата стабилност на бюджета за 2014 г. и да създадем възможност България да влезе в 2015 г. с приет закон за държавния бюджет, което безспорно е постигнато". Това каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на пресконференция по повод първите сто дни управление на правителството. Той припомни, че в самото начало на управлението най-голямото предизвикателство от гледна точка на обществена значимост и справедливост беше да се осигури спокойствие в обществото, предвидимост и максимално бърз достъп до блокираните ресурси на българските граждани в банката, чийто лиценз впоследствие беше отнет. В резултат на предприетите бързи стъпки за осигуряване на ликвидност, допълни Горанов, от 4 декември до 13 февруари 100 950 вложители са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на 3,478 млрд. лева.  „Отчитаме като успех с много бързи темпове възстановяването на предвидимостта и стабилността във финансовата система на държавата", категоричен е финансовият министър.

В изложението си министър Горанов коментира и изпълнението на бюджета за 2014 г. - по думите му, неизпълнението на приходите е надминало и най-песимистичните очаквания.  „При всички положения обаче, продължи той, миналата година приключи с възстановени плащания по по-голямата част от европейските фондове и префинансиране на забавени плащания в полза на бизнеса, свързани с управлението на евро средства". „Продължихме добрата практика от предходното правителство за ускорено възстановяване на ДДС и незадържане на нива на невъзстановен данъчен кредит. В края на 2014 г. невъзстановеният данъчен кредит намалява шест пъти спрямо края на 2008 г., която отчиташе огромни фискални излишъци, и е в размер на близо 105 млн. лв., при положение че нивото му в началото на годината е бил 240 млн. лева", каза още той. Министърът подчерта, че в период на свито потребление и дефлационен натиск тази политика е повлияла благотворно на бизнеса, тъй като премахва напрежението върху него за осигуряване на ликвидност за сметка на бюджета.Той увери, че Министерството на финансите ще продължи да работи за максимално бързо разплащане на задълженията на държавата към частния бизнес.

„Заедно с партньорите, които подкрепят правителството и в рамките на кабинета успяхме да направим консервативна и устойчива фискална рамка за Бюджет 2015, който прави първата стъпка към връщането на фискалната позиция към нормалните стандарти, приети от ЕС, и на България там, където европейските ни партньори са свикнали да ни виждат", отбеляза Владислав Горанов. Той съобщи още, че ходът на изпълнение на бюджета и предприетите мерки за подобряване на събираемостта дават основание да се мисли, че няма рискове във фискалното изпълнение за тази година. „Разбира се, все още е твърде рано, но всички данни показват, че резервите в сивата икономика и решителните усилия на правителството да намали опитите за злоупотреба с приходната част дават резултат - за първи път от януари 2009 г. бюджетът е на излишък към края на първия месец на 2015 г.", посочи той.

Министър Горанов определи като повод за добра новина и обстоятелството, че бързото връщане в сферата на предвидимото управление на публичните финанси успокои пазарите и доходността на бенчмарковите ценни книжа, емитирани през миналата година, спадна с около 20% спрямо ноември 2014 година. „Това означава, че пазарът ни оценява по-добре и заслугата е на цялото правителство", убеден е той. Министърът на финансите увери, че усилията за подобряване на събираемостта на приходите за гарантиране устойчивост на бюджета и подобряване ефективността на разходната му част ще продължат. „Защото виждате колко обострена става дискусията за дефицита, когато той трябва да бъде покрит. При липса на други инструменти за финансиране на превишението на разходите над приходите е поемането на дълг", аргументира се Горанов. Според него протичащият обществен дебат е важен, защото всички политически партии се убеждават, че не може с лека ръка да се правят бюджети на дефицит - тази цена се плаща от всички нас, бюджетният дефицит е проблем на цялото общество, защото той се финансира с дългове, които задължават следващите поколения.

По отношение на предложения от МФ дългов инструмент, финансовият министър акцентира: „Когато знаем, че всяка година от тук напред ще имаме бюджет с дефицит и огромни падежи на дългове, е задължително да имаме визия за това как ще ги покриваме". По думите му, в случай на политически катаклизъм и липса на действащ парламент, съществува реален риск да изпаднем в ситуация, в която не можем да финансираме текущите си задължения. „Този риск се управлява по предложения от мен начин - със сключването на рамков договор с банки-партньори, което дава възможност, в зависимост от лимитите на дълг за всяка една от годините до 2017, да бъде поеман такъв дълг. Тези 8 млрд. евро могат да бъдат намалени до 6, ако балансираме бюджета за 2015, 2016 и 2017 г. и финансовият министър на България е първият, който ще настоява за това", каза той. Мнението на министъра е, че ще бъде грешно да оставим държавата да не може да си плати поетите вече задължения, които падежират в следващите две години и е честно и отговорно тази сметка да бъде представена на обществото и дебатът да бъде проведен. В отговор на въпрос министър Горанов подчерта, че договорът за дилърство за емитиране на държавен дълг с четири банки не ангажира правно страната ни за задължително поемане на дълг - „ако България намери друг финансов ресурс, то тя може да не емитира и едно евро", допълни той.    

В заключение Владислав Горанов каза, че ако не искаме да имаме дълг, не трябва да имаме дефицит. „Ако не искаме да имаме дефицит или трябва да харчим по-малко, или да увеличим данъчната тежест - второто е нещо, което аз като финансов министър не подкрепям. Имаме резерви за събираемост в приходната част и ще вложим всички усилия и всички инструменти, с които държавата разполага, за да си събере дължимото. Вероятно има резерви и в разходната част на бюджета и приоритет на всеки колега министър е да направи необходимите реформи, така че приходната и разходната част на българския бюджет да се доближат максимално бързо и близо".