04.02.2016 г.

Европейската комисия очаква растежът на реалния БВП на България да бъде 2,2% за 2015 г., движен основно от износа и спадащите цени на петрола, след което да намалее до 1,5% през 2016 г. Като причина за това развитие се посочва забавянето на усвояването на европейски средства, свързано с необходимото техническо време за стартиране на проекти по новия програмен период. За 2017 г., със засилването на вътрешното търсене, БВП се очаква да нарасне с 2%. Очаква се ускорение на частното потребление през целия прогнозен период.

От ЕК очакват положителният принос на нетния износ към растежа да се запази през целия прогнозен хоризонт.

Според очакванията на ЕК пазарът на труда ще продължи постепенно да се възстановява, като нивото на безработица ще достигне 8,8% в края на прогнозния хоризонт.

ЕК очаква отрицателната инфлация в страната да се забави през 2016 г., а в края да започне да отчита положителни стойности. Въпреки това средногодишната инфлация ще бъде слабо отрицателна в размер на -0.1%, но през 2017 г. ще премине на положителна територия.

Прогнозата за бюджетния дефицит е той да се подобри през 2015 г. до 2,5% от БВП при първоначална цел от 2,8%. Подобрението се дължи основно на по-високите данъчни приходи и подобрена събираемост. Комисията предвижда през 2016 и 2017 г. дефицитът да се свие до 2,3 и 2%, съответно, в резултат от подобрени мерки в приходната част. Държавният дълг ще нарасне от 27% през 2014 г. на 30.7% от БВП през 2017 г.

Коментар на МФ

В сравнение със своята есенна прогноза, ЕК завиши оценката си за икономическия растеж на България, от 1,7 на 2,2% за 2015 г. и запази същите очаквания за растежа през 2016 и 2017 г.

Прави впечатление, че прогнозата на ЕК за растеж на БВП през 2015 г. от 2,2%, е сравнително ниска, предвид, че отчетните данни на НСИ за деветмесечието на 2015 г. показват реален растеж от 2,7% по сезонно изгладени данни и 3% по сезонно неизгладени данни. Тълкуването на тази оценка от 2,2% е, че от ЕК очакват растежът на БВП за четвъртото тримесечие на 2015 г. да бъде под 1% на годишна база. Това не се потвърждава от разбивката на растежа по тримесечия, публикуван в таблица 3 от приложенията на документа. Там се вижда, че от Комисията очакват реален растеж за четвъртото тримесечие на 2015 г. от 2,9% на годишна база. Същото несъответствие между тримесечни оценки на БВП и годишно число се забелязва и в данните по тримесечия за 2016 г. За всяко от четирите тримесечия на 2016 г. растежът на БВП е между 1,8 и 2,4%, а в таблицата за раздела за България, годишното число е 1,5%. Има несъответствие и между прогнозните числа на ЕК за текущата сметка, публикувани в таблицата в раздела за България, и в текста на прогнозата.

Сравнение между прогнозите на ЕК  и отчетните данни за България

* Отчетни данни за деветмесечието на 2015 г.

През последните години се наблюдава известно отклонение в прогнозите на ЕК под отчетните стойности за растежа на българската икономика.

ЕК прогнозира значително по-нисък ръст на инвестициите в основен капитал през целия прогнозен период. Прогнозите на МФ и ЕК за динамиката на износа, вноса, приноса на нетния износ към растежа на БВП и текущата сметка нямат съществени различия.

Очакванията за развитието на пазара на труда на МФ, съгласно последната официална прогноза към октомври 2015 г., са сходни с тези на ЕК. Малко по-оптимистичните очаквания за нивото на безработица през следващите две години на МФ са подкрепени преди всичко от по-доброто очаквано развитие на икономиката. Очакванията за динамиката на компенсациите на един нает през 2015 и 2016 г. също са близки като през 2017 г. се наблюдава разминаване в посоката на изменение. В прогнозата на МФ е заложено ускорение на разглеждания показател в съответствие с очакванията за по-висока икономическа активност.

Прогнозата на ЕК за средногодишната инфлация в България за 2016 г. е за дефлация от -0.1%, при заложен ръст на потребителските цени в макрорамката на МФ от 0.5%. Причини за разликата могат да се търсят най-вече в различния период на изготвяне на двата документа,  като Комисията разполага с вече отчетни данни за инфлацията за цялата 2015 г. Освен това, различният период е свързан и с разлика в основните допускания, като очакванията за цената на петрол сорт „Брент" и за разменния курс на еврото спрямо щатския долар, които са по-високи според есенната прогноза на МФ, в сравнение със зимната прогноза на ЕК.