11.11.2016 г.

„Отговорът на въпроса защо бюджетът за 2017 г. отново се планира с дефицит при нулево салдо през 2016 г., се крие в причината тази година да има плюс". Това заявява министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за в. „Капитал". А причините са няколко: „Освен по-доброто изпълнение на приходите, имаме и значително изоставане в разходите по европейските фондове. Оценките за баланса на Националния фонд като част от консолидираната фискална програма предвиждаха през тази година доста по-сериозен разход, който не се състоя. Това е и връзката с по-ниските инвестиционни разходи като цяло в бюджет 2016 г." На въпрос кои са скритите буфери в бюджета, финансовият министър отговаря: „Консервативното планиране в приходната част. Бюджетът не е напрегнат, колкото някои могат да претендират. Смятам, че заложените проходи са постижими".

„Бюджетът може да насърчи реформи или да предпостави необходимост от реформи с изменение на предоставяния ресурс, но самият бюджет не може да направи реформи", категоричен е министърът на финансите. По думите му - ако самото министерство и самият парламент не искат да направят някаква промяна в посока повишаване на ефективността на разходите, финансовият министър няма как да го направи само с финансовата сметка. „Ефективността на разходите трябва да е цел на всеки министър", отбелязва той. Министър Горанов определя качеството на програмните бюджети като ниско и признава, че този инструмент не се използва достатъчно добре. „Сегашният начин на правене на бюджета е доста по-прозрачен от преди да бъде приет новият Закон за публичните финанси", обръща внимание той.

По отношение на прогнозирания от МФ ръст през следващите няколко години, финансовият министър разяснява някои от обуславящите го фактори - политическата несигурност, която влияе върху потреблението и инвестициите; съдебната система и разрешаването на казуси, свързани с правенето на бизнес; справянето с корупцията на административно ниво; подобряване качеството на работа на институциите на централно и местно ниво. „За да има по-добра среда за правене на бизнес, институциите трябва да работят добре. Аз полагам много усилия приходните администрации да са в услуга на добросъвестния бизнес", допълва министър Горанов.

Според Владислав Горанов в образованието и здравеопазването спорът кое е първо - реформата или парите, е концептуален. „Мерките, които се предвиждат в областта на образованието, не могат да се нарекат 100% реформа, но са движение в правилната посока. Почти половината от парите отиват за увеличение на заплатите на учителите. За мен това е правилна мярка", убеден е той, защото за него това е един от най-ефективните разходи, тъй като има най-пряка връзка с целта да се подобри качеството на образованието. Той напомня, че за втора поредна година се увеличават средствата за учителските заплати, за да стане учителската професия по-атрактивна, да се привличат качествени преподаватели и проблемът с качеството на средното образование да бъде решен.

„Аз съм убеден привърженик на тезата да се присъединим поне към чакалнята на еврозоната - ERM", посочва министър Горанов и изразява желание това да стане колкото се може по-бързо. Според него това би се отразило благоприятно на кредитния ни рейтинг, на бизнес средата, на инвестиционния климат, на финансовата система и би понижило риска на държавата. „Провеждаме неформални консултации с нашите партньори от еврозоната, тъй като влизането във валутния механизъм е политическо решение и зависи от склонността на членките и на ЕЦБ тя да се разширява", обяснява той.

На въпрос, свързан с размера на събраните активи на КТБ (н), той отговаря: „Ще стигнат евентуално 10%. За съжаление прогнозите, че в хода на несъстоятелността голяма част от реалните активи, свързани или придобити със средства на банката, ще бъдат отдалечени от нея и по този начин допълнително ще се затрудни да се допълни масата на несъстоятелността, се оказват реални". Причините според него са доста късно стартиралата несъстоятелност на банката и сложността на самите съдебни спорове са фактически сложни като се има предвид скоростта на правораздаването при решаването на търговски спорове. Той обяснява, че работата на синдиците в КТБ теоретично почти е свършила, защото всички искове са заведени. Направено е и първичното разпределение, което трябва да бъде одобрено от съда и тези пари да се преведат на Фонда за гарантиране на влоговете и на другите кредитори според поредността. „Отделно тепърва ще се осребряват активите, които са в патримониума, но не сa под формата на пари", напомня министърът.

Цялото интервю на министър Горанов можете да видите тук.