19.07.2013 г.

Относно: Политиката на правителството за овладяване на рисковете от неизпълнение на параметрите по макрорамката за 2013 г., последиците при изпълнение на държавния бюджет за 2013 г. и политиката за едновременно запазване на фискалната стабилност и стимулиране растежа на икономиката

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН МИХАЛЕВСКИ,

Актуалната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите е разработена през месец март 2013 г. и тя сериозно ревизира заложената в бюджета макрорамка, което естествено има отражение и върху възможностите за изпълнение на бюджета. Основните промени са намаление на реалния растеж в размер от 1,9% на 1%; намаление на номиналния БВП с около 1,5 млрд.лв.; намаление на потреблението с 1 млрд.лв.; изместване на структурите и факторите на растежа в посока увеличаване на износа, което, разгледано съвкупно, се отразява негативно върху възможностите за получаване на данъчни приходи. Неслучайно, самата ЕК в своите пролетни прогнози, като оценява тази ситуация, казва, че бюджетният дефицит няма да бъде изпълнен и нейната оценка при непромяна на политиките е, че дефицитът ще достигне 1,6-1,7% от БВП. Това е съизмеримо с влиянието върху бюджета, което показваме и ние с проекта на актуализация на ЗДБРБ.

С приетия в началото на месец декември 2012 г. Закон за държавния бюджет за 2013 г. тогавашното правителство декларира стремеж за по-бързо възстановяване на икономиката и за осигуряване на устойчива макроикономическа среда. То пое ангажимент да осигури основни дейности за постигане целите на приоритетните си политики, водейки благоразумна фискална политика. Бюджет 2013 бе широко афиширан като поредна стъпка за приближаване към целта за постигане на балансиран бюджет през 2015 г. и за запазване на ниски нивата на дълга.

Първите официални оценки за последиците от изпълнението на държавния бюджет за 2013 г. се появиха още през февруари във връзка с пласирането на извънредната емисия 6-месечни сконтови бонове в размер от 800 млн. лв., което изчерпа гъвкавостта на лимита за поемане на нов държавен дълг. Подобна липса на предвидимост и последователност при провеждането на емисионната политика, при която решенията са предопределени от преследване на краткосрочни цели неминуемо води до объркване на участниците на пазара и в крайна сметка не отчита ефектите в дългосрочен план.

Вторият сигнал, че следва да се очаква напрежение в изпълнението на бюджет 2013 се получи именно по линия на актуализация на макрорамката. Към настоящия момент анализите за очакваното неизпълнение на приходите посочват като основни причини както оптимистичните допускания по прогнозата за макрорамката, така и недооценените ефекти от нормативни промени в режими и срокове за деклариране и внасяне на някои данъци, свиващото се вътрешно търсене, динамиката на вноса и износа и промените в някои конюнктурни пазарни показатели.  Влиянието на тези фактори, както и ниската събираемост се отразяват върху постъпленията от ДДС и акцизи. Силно са надценени и постъпленията от данъка върху доходите от лихви. Предприетите до момента мерки осигуриха възможност за ревизиране на първоначалните оценки на приходните агенции за неизпълнение в размер близо на 980 млн. лв. до неизпълнение в данъчните приходи по републиканския бюджет от около 555,0 млн. лева. Бюджет 2013 не прави изключение по отношение на непоследователността във решенията, водени от амбицията за консолидация, без да се отчитат процикличните ефекти върху икономиката (тоест бюджетът влияе в посока забавяне на растежа), както и недофинансирането на бюджетните системи, при това без те да са реално реформирани. Независимо от предприеманите през годините мерки, тази политика доведе до превръщането на проблема с просрочените задължения в хроничен, поставяйки бизнеса в много трудна ситуация с неразплатени вземания. Затова и мерките, които предприемаме в тази насока са да преодолеем натиска върху разходите от тези нефинансирани задължения към бизнеса и да предвидим ресурс в размер на 160,4 млн.лв. (0,2% от прогнозния БВП), които ще са предназначени главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани основно в няколко големи системи. Предвиждат се също така и допълнителни средства за инвестиции, както и средства за земеделските производители.

Предприетата актуализация не нарушава фискалната стабилност на страната, тъй като се побира в рамките на Закона за устройството на държавния бюджет и в Закона за публичните финанси дефицит в размер на 2% от БВП. Освен това, бяха предприети редица мерки за оптимизиране на разходите по министерства и намаляване на някои разходи с 5%, което освободи буфер и по-голяма гъвкавост в размер на 66 млн.лева. 

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОТГОВОР

Благодаря Ви за изнесените данни, които показват ясно каква е била точната картина и как се е постъпвало по отношение на бизнеса. От началото на юли предприехме ускорени мерки по отношение на това да възстановим ДДС. За 12 дни възстановихме 454 млн. лв., което е съизмеримо със средномесечния размер на възстановяване от началото на годината досега, като обърнахме специално внимание на малките фирми, за които това е жизнено важно. На 1215 малки фирми възстановихме над 60 млн. ДДС. Дали ще се справим с натегнатите прогнози за приходите, които са доста амбициозни по отношение на приходните агенции, смятам, че да. Предприемат се необходимите действия за това, включително и по несъбрани до момента данъчни вземания, като се провежда активен диалог с тази, които ги дължат. Предприемат се мерки и се създават едни планове за разположение близко във времето на възможностите ефективно да се разплатят. Това е съчетано с мерки за подобряване работата на приходните администрации, намаляване на административната тежест на фирмите за работа с тях. Работи една работна група между министерството, НАП, работодателите, синдикатите и всичките заинтересовани страни, които следващата седмица очаквам да обявят едни добри резултати по отношение на постигането на ключови мерки. По отношение на Вашия въпрос - да, има такива ведомства, които в началото на годината са постъпили по този начин и най-красноречивият пример за това е Министерството на вътрешните работи, където със заповед на министър Цветанов са увеличени средства, които неговите служители получават, без те да са бюджетирани. Не казвам, че това е неправилно, не казвам, че те не заслужават тези средства, но това не е категорично начинът, по които трябва да действа при една нормална фискална дисциплина. Не може министър само със своята заповед да натовари бюджета допълнително със значителен обем разходи, които не са планирани, но които така или иначе вече се извършват и от които възникват задължения към бизнеса. Не случайно една основна част от актуализацията по отношение на разплащането на задължения към бизнеса засяга и системата на МВР и плащането на подобни небюджетирани разходи, които възникват единствено по волята на министъра.