10.07.2023 г.

Водещ: Дами и господа, едно дългоочаквано интервю. Време за отговори с министъра на финансите Асен Василев. Добре дошли, господин Василев!

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Вашата основна цел и амбиция е да докарате бюджета да достигне до 3% дефицит. Но аз се чудя - защо до 3%, а не до 2.5% или до 2%, след като 3% е максимумът според Маастрихтските критерии?

Асен Василев: Защото все още европейската икономика е в криза, като за начало и да се правят супер рестриктивни бюджети нито е желателно, нито е смислено. Но по-важното е, че трите процента не са самоцел. Трите процента ги видяхме и 2021 година, и 2022 година, две години също, знаете, има доста тежки кризи. През 2021 година беше Ковид кризата и началото на енергийната криза. 2022 година войната в Украйна. И се видя, че нашата икономика може да не генерира големи дефицити, тоест да си стои в Маастрихтските критерии, а в същото време да се прави нормална европейска социална политика, която за първи път обърнахме тренда и започнаха да намаляват неравенствата. Видя се също така, че всички тези апокалиптични прогнози за миналата година не се сбъднаха, на 3%  дефицит завършихме на начислена основа, 0.8 на касова. Нито се наложи да се вземат големи дългове, нито нещо драматично се случи, даже напротив. Благодарение отчасти на политиката, която беше заложена в бюджета и на енергийните помощи, които стигнаха до бизнеса, България отчете ръст от 3.9% по Евростат, най-висок ръст на износа в целия ЕС, вторият най-висок ръст на индустриалното производство в целия ЕС и най-висок ръст на заплатите, пак в целия ЕС.

Водещ: Добре, но биха казали ваши критици икономисти, които следват друга философия, че всички тези мерки може да сме постигнали ръст, по-малък дефицит и прочие, но подхраниха инфлацията, цените на всичко се повиши нагоре. Какво отговаря на това?

Асен Василев: Че е абсолютно грешно.

Водещ: Защо?

Асен Василев: От теоретична гледна точка, след това от практическа. Дефицитът на касова основа е 0.8%, това е горе-долу най-близото, което може да стигнем  до балансиран бюджет, тоест кешът, който правителството е налял в икономиката. Въпреки това видяхме, че инфлацията не е драматично по-ниска, над средноевропейската е. И това се дължи на два фактора, които нямат нищо общо с това какъв е бюджетният дефицит. Инфлацията в България идва основно по две стокови групи – цени на храните, които са търгуеми и цени на енергията, който също е търгуема. И това, което се случва, ако тук при нас се опитаме да потиснем цените на храните веднага тръгват стоките за износа. Ако не сложим ограничения на пазара, ограничение на износа и на вноса, няма как България да направи самостоятелна политика по цените на храните. От гледна точка на ЕС, ние сме под един процент от потреблението.

Водещ: А защо тогава, когато падат цените на енергията, защото те буквално се сринаха в сравнение с това, което беше, не падат цените на храните? Защо инфлацията спада толкова бавно?

Асен Василев: Те са две отделни стокови групи. Цените на храните се вдигнаха по линия основно на торовете и цената на зърното заради зърнената криза, която се очерта, тъй като Украйна не успя да изнесе зърно. Цените на торовете спаднаха и виждаме задържане на цените на храните и спад в някои стоки, но със зърното продължава да има риск, то продължава да не се изнася. Говори се, че ще спре зърнената сделка, която все пак някакъв износ се реализираше и това, което се случваше с централата в Запорожие създава допълнителен риск за реколтата в цялата Източна Европа. Така че тази част още не се е случила, не е паднала цената на зърното от предвоенните нива.

Водещ: Това е основната причина да не падат цените на храните, това ли казвате?

Асен Василев: Зърното влиза във фуража, влиза в хляба, то е основата на почти всичко, свързано с мляко и месо.

Водещ: Ясно, а енергията, нали тя падна?

Асен Василев: Енергията падна и това се отрази, видяхме плодове, зеленчуци, в общи линии цените спряха да растат и даже някои от тях започнаха да падат, които са оранжерийните продукти.

Водещ: Очаквате ли това лято да продължи тази тенденция на спад в цените на храните?

Асен Василев: Очакваме, да, ако не стане нещо изключително неприятно със централата в Запорожие, би следвало есента, зимата вече да се е нормализирал изцяло пазара.

Водещ: Вие залагате повишаване на приходите с 3.6 милиарда. Откъде и как събирате тези пари? От дребния бизнес, средния бизнес или големите предприятия? Вадите ли отрасли, сектори от икономиката на светло?

Асен Василев: Това нещо идва по няколко линии. Това, което забелязах, влизайки като министър, но то беше и публично известно, в края на май месец бяхме на дефицит от 1 милиард и 200 милиона. В края на юни, за един месец, излязохме на излишък от 200 милиона. Тоест, за един месец събрахме 1 милиард и 400 милиона повече, отколкото се похарчиха.

Водещ: Как стана това?

Асен Василев: Това стана по две линии. Първата беше очаквана, имаше миналата година големи печалби във фирмите и те си платиха корпоративния данък, който трябваше да се плати до 30 юни. Втората линия, по която стана, е, че НАП започна да работи и да пуска проверки на фирми, където има изоставане с декларирането примерно на част от печалбите, или се декларират печалби, но не се вижда да се внася корпоративен данък. Както знаете, всеки месец трябва да се прави отчисление…

Водещ: Какви са тези фирми, от кои сектори?

Асен Василев: Обикновено са големи и, честно казано, тук подходът е по-скоро да се види какво фирмата декларира във финансовите си отчети спрямо това, което се вижда в НАП и да се пуснат целеви проверки. Другото, което направихме миналата година, знаете, че вързахме цялата база на НАП помежду си, тоест фактурите да се засичат. В момента в бюджета има мерки, свързани със събираемостта, които са свързани с това да се виждат касовите наличности вече не веднъж годишно, а на месечна основа, макар и със закъснение от месец и половина, за да може да се правят таргетирани проверки само на тези фирми.

Водещ: Дайте пример, нагледен пример?

Асен Василев: Нагледен пример мога да ви дам. Представете си, че има фирма, която плаща заплати на черно от касата. Начинът, по който това става…

Водещ: Декларират минимална заплата….

Асен Василев: Декларират минимална заплата за работниците и другите ги дават кеш. Това как се случва счетоводно. Счетоводно това, което става е – фирмата декларира, че има пари на каса, след което собственикът тегли дивидент от тази каса, на който плаща 5% данък за собствено ползване и плаща заплатите. И сега това ние как го борим. Първо дивидентът се плаща по банков път, второ – заплатите на фирми с над 50 работници да вървят по банков път, така че да се вижда какво реално е платено, а не да може да се покаже стара ведомост, да се въведе или нещо такова със задна дата. И третото нещо, което правим, е тази каса, макар и с месец и половина закъснение да се декларира и съответно да може да се прави анализ и фирми, където имат поведение от този тип веднага да им се пусне проверка.

Водещ: Обаче това засяга много, много български фирми от най-различни сектори. Имате ли капацитет да направите всички тези проверки?

Асен Василев: Подреждат се по най-голямо постъпление в бюджета към най-малко постъпление в бюджета и така вървят проверките. То затова естествено се тръгва от най-големите, от които ще има най-много приход в бюджета, ако има нередност.

Водещ: А не застрашава ли това много…, аз не го казвам изобщо като поддръжник на сивата икономика, опазил ме Бог, но не застрашава ли много малки бизнеси, те действат именно по този начин?

Асен Василев: Затова го направихме за фирми над 50 работници, тоест сравнително големи фирми. Няма смисъл една малка фирма на себестойността да и се направи проверка и да и се наложат глобите много често над това, което ще се генерира като приход в хазната. Така че имаме прагове, както и каси примерно също се гледат над определена сума, дивидентът над определена сума да върви по банка, за да не се слагат на малките, на дребните фирми, да не се натоварват, но всичко от средна фирма нагоре да се вкара малко ред и контрол.

Водещ: Споменавайки думата дивидент, защо искате 100% дивидент на държавните дружества? Ето например, видяхте нагледно в специалния репортаж на Стоян, военнопромишления комплекс. Той е на върха на капацитета си. Ако му вземете 100% от дивидента - как те ще разширят производство, ще наемат нови хора, ще направят инвестиции?

Асен Василев: Това сме го изговорили с министър Богданов, той го е изговорил и с ръководството, и с профсъюзите във ВМЗ Сопот, конкретно ако говорим. И това да платят 100% от дивидента за миналата година не им пречи да си направят инвестиционната програма, остават им достатъчно средства. Същото нещо чухме апокалиптични картини за енергийния холдинг… Миналата година същите картини ги чухме, ако си спомняте, пак взехме 100% от дивидентите. Ами направиха си инвестиционната програма, нищо не е фалирало в енергетиката, по никакъв начин не им е попречило, тази година също. Този един милиард допълнително, който БЕХ ще внесе, той е дивидент на БЕХ за 2022 година, което означава, това са парите, които дружествата са дали на БЕХ за 2021 година. АЕЦ Козлодуй примерно е генерирала през 2022 година, то ще дойде като пример в БЕХ за 2023 година и ще се чака като дивидент 2024 година.

Водещ: Но те не фалираха, защото електроенергията беше много скъпа, докато сега не е?

Асен Василев: Не само. Това, за което говорим, ако едно дружество има структурен проблем с цената на енергията и с пазара, това не се решава през многогодишен дивидент или едногодишна печалба. В нашата енергетика има едно-единствено дружество с такива структурни проблеми и това е комплексът, който е на мините,  когато цената падне заради цената на квотите, не заради производствените разходи…

Водещ: Ние трябва да дотираме…

Асен Василев: Точно така, но нека не забравяме, че в цените, които бяха определени миналата година на дружествата, влизаше цялата им инвестиционна програма. В момента, ако говорим по сметките на БЕХ и дъщерните дружества говорим за няколко милиарда лева, доста пъти повече от това, което те трябва да платят като дивидент.

Водещ: Какво конкретно означава „умно влагане на парите за инфраструктури“? Ще се строят ли пътища изобщо?

Асен Василев: Да, и пътища, и влакове, и ж.п.линии, всичко това е осигурено. Имаме рекордна инвестиционна програма, от над 8 милиарда лева. Миналата година си спомняте, че пак имахме рекордна инвестиционна програма в бюджета заложена, пак от над 8 милиарда лева. Тоест, проблемът не са парите, проблемът е, че самите министерства не успяха тази пари да ги инвестират. Не успяха да си направят поръчките и не успяха реално да построят пътищата, мостовете, ж.п.линиите и т.н.

Водещ: Искаха допълнително индексации на тези договори заради поскъпналите им суровини.

Асен Василев: Индексациите са се случили и въпреки това не успяха да си направят инвестиционната програма. Сега това, което сме заложили, е 8 милиарда. От тези 8 милиарда към момента има под 2 милиарда реално инвестиране. Тоест, между сега и края на годината всички министерства….

Водещ: И какво ще се построи с тези пари?

Асен Василев: МРРБ имат 2 милиарда и 800 милиона, от които 700 милиона са използвани до момента, тоест те имат 2 милиарда и 100 милиона, за да довършват „Хемус“, да строят Видин - Ботевград, да пускат проектиране за новите пътища, да си правят ремонти и т.н. И въпросът не е, че няма средства, отпуснати в бюджета. Когато аз влязох като служебен министър бюджетът на МРРБ за ремонти примерно беше 400 милиона, сега е 1 милиард и 200, всичките пари са дадени на МРРБ да разполага с тях.

Водещ: А какъв е въпросът тогава?

Асен Василев: Въпросът е дали съответните министерства могат да си направят поръчките, да си изберат изпълнителите и реално да се свърши дейността. Въпросът е, че примерно транспортното министерство имаше средства до 2020 година София-Пловдив да имаме 160 километра в час бърза линия влакове. Миналата година казаха – тази ж.п.линия ще се свърши 2026 година, с шест години закъснение. Не защото няма финансиране, а забавяне по трасето, геология, някакви неща… Тази година идвам,  питам и казват, че ще се случи 2028 година. И питам – как за една година изостанахте с две години?

Водещ: И какъв беше отговорът?

Асен Василев: „Ами то ние може би сме се объркали, може би все пак ще е 2026 година.“

Водещ: Ясно. Добре, няколко кратки въпроса, моля Ви за конкретни отговори. Ще се увеличава ли минималната работна заплата и от кога?

Асен Василев: Да, от 1 януари 2024 година е заложено и в средносрочната прогноза, която върви с бюджета, минималната работна заплата да стане 50% от средната, както е по текущото законодателство.

Водещ: С колко се увеличават пенсиите и от кога?

Асен Василев: Пенсиите се увеличиха вече от 1 юли с 12%, както е по швейцарското правило. За догодина пак е заложено увеличение с швейцарското правило.

Водещ: Майчинските, втората година? Чухме за Вашите планове втората година на майчинството да се плаща в по-голям размер и дори със задна дата. Защо?

Асен Василев: Това нещо беше поискано от социалното министерство и заложено в проекта на бюджет, така че майчинството да е 780 лева, колкото е минималната работна заплата.

Водещ: Ще се върнат ли ставките на нивата от преди Ковид епидемията, ДДС ставките имам предвид, за книги, хляб, детски храни, ресторанти?

Асен Василев: Това е въпрос на парламента. Тези ставки, които бяха свързани с високите цени на енергията, сега се връщат с този бюджет. А що се отнася до ресторантите, причината да имат ниски ставки заради Ковид отмина. Сега техният аргумент е, че тези ниски ставки им позволяват да излязат на светло. И това, което ние сме заложили в бюджета, е не вдигане на ставката, но за сметка на това заплати по банков път, от Гърция взехме примера да може, ако не ти издадат касов бон да не си платиш сметката, което в Гърция е довело до значително вдигане на оборотите на ресторанти и барове.

Водещ: Това ще бъде ли регламентирано у нас?

Асен Василев: В закона.

Водещ: По-скоро кога ще се случи това?

Асен Василев: Ако парламентът приеме бюджета в този му вид в края на юли, от 1 август това ще е факт.

Водещ: Отиваш на ресторант, не ти дават касова бележка. Ти казваш – „Много Ви благодаря, беше ми много вкусно“ и… довиждане.

Асен Василев: Довиждане.

Водещ: Хм… Еврото. А между другото, сигурен ли сте, че с всички тези социални плащания ще може да задържите 3% дефицит?

Асен Василев: Да. Бюджетът, както е направен, е реалистичен. Миналата година внесохме проект на бюджет, той беше допълнително натоварен с… 860 милиона разходи и тогава си спомням ваши колеги ме питаха – Изпълним ли е бюджетът? Казах им – трудно изпълним, но изпълним. Горе-долу това е ситуацията, в която сме в момента.

Водещ: Наближават и избори. Един политически въпрос. Васил Терзиев ли е най-подходящият кандидат за вас?

Асен Василев: Да. Разрази се някаква огромна дискусия кои били баба му, дядо му и т.н.

Водещ: Дядо му, баща му, чичо му?

Асен Василев: Добре, дядо му, баща му, чичо му. И тук за мен най-важното е ние какво избираме. Ние не избираме патриарх, който да даде моралния облик на нацията, ние избираме примерно началник, който трябва да може да построи непостроените детски градини, да оправи тротоарите, така че да не се спъваме, да не прави три ремонта на „Шишман“, защото има лошо планиране кой кога прокарва водопровода и кой кога прокарва тръбите на „Топлофикация“, и три пъти да го разкопаваме и асфалтираме, а веднъж и другите пари примерно да отидат в „Люлин“, в „Младост“ или някъде другаде. Ако погледнем Васил Терзиев, Телерик Академия, е само за пример. Вземете Телерик Академия тя има в момента 140, мисля, че различни паралелки в 47 града на страната, 2000 деца почти минават през нея…

Водещ: Той беше миналата седмица тука, господин Василев.

Асен Василев: Ако може да организира с частни пари 1700 деца да могат да учат компютри, да намери учители, да им намери къде да учат, сигурен съм, че ще построи и тези прословути детски градини, дето десет години не може да ги построим.

Водещ: Добре, но въпросът е и, ако неговата кандидатура събужда темата за неизговореното българско минало, дали хората ще слушат неговите планове как трябва да се промени София, или каквото и да каже ще виждат сянката на миналото, което не е приключило?

Асен Василев: Това е един въпрос, на който гражданите на София в конкретния случай трябва да отговорят. Дали искат да гледат към бъдещето и към конкретните проблеми на града, или искат да си стоим в миналото и да се плюем? Ако си стоим в миналото и се плюем може да гарантирам, че нито ще има детски градини, нито ще има нормални тротоари, нито ще има град, в който хората ще искат да живеят.

Водещ: Бихте ли описали коалицията си с „Демократична България“ като достатъчно монолитна в контекста на местните избори?

Асен Василев: Аз мисля, че коалицията е достатъчно монолитна и в момента виждаме, че във всички големи градове има желание да се явим заедно с тях.

Водещ: Така ли ще направите?

Асен Василев: Най-вероятно да, но това ще е решение на нашата и съответно на техните национални органи.

Водещ: Благодаря Ви, благодаря Ви, за участието. Дами и господа, Асен Василев, министър на финансите, гост в „120 минути“.

Видео